По-малко от половината от лишените от свобода са избрали да се трудят

Въпреки очевидните ползи от труда зад решетките, все по-малко лишени от свобода проявяват желание да работят по време на изтърпяване на наказанията си. Тревожната тенденция се потвърждава от официалните данни на държавното предприятие Фонд „Затворно дело", което е отговорно за организиране на труда в местата за лишаване от свобода.

От общо 5500 затворници в страната, едва 1000 са заети в различни производства на държавното предприятие, въпреки стимула, че един работен ден се признава за два излежани. Това показва обезпокоителен спад в мотивацията на лишените от свобода да използват трудовата дейност като средство за по-бързо приключване на присъдите си.

Христо Кереванов, който излежава присъда за убийство в затвора в Пловдив, е избрал да работи, изработвайки детайли за съоръжения от електропреносната мрежа. "За мен е някакво разнообразие - да се трудя, нещо да правя, да си уплътнявам времето си. Трудът възпитава и дисциплинира", споделя пред NOVA той.

За разлика от него, Александър Пенчев, осъден за разпространение на наркотици, се връща повторно зад решетките. При втората си присъда от 3 години и 4 месеца той отново избира да работи в цеха за производство на детайли, възползвайки се от възможността да намали реално излежаното време.

Нина Димитрова, изпълнителен директор на Фонд „Затворно дело", признава, че има сериозен проблем с недостига на работна ръка в затворите. "При всички положения голяма част от лишените не изявяват желание да работят. Ако имат квалификация, получават 45%, ако нямат - 40% от минималната работна заплата", обяснява тя.

Разнообразие от производства в различните затвори

Фонд „Затворно дело" развива различни производства в затворите в цялата страна. В Стара Загора се произвежда ПВЦ дограма и мебели, в Ловеч - дюшеци, а в Бобов дол - метални мрежи. Затворниците в Белене обработват над 12 хиляди декара с царевица и маслодаен слънчоглед. Почти цялата продукция се използва за нуждите на самите затвори.

"Ние сме така наречените тип бутикови или поръчкови производства, което в цяла България оскъпява продукцията", допълва Димитрова.

Право на работа имат всички лишени от свобода, с изключение на осъдените на доживот. Преди да получат работа, специална комисия оценява поведението на затворниците, желанието им да се поправят, както и образователния им ценз, ако имат такъв. Предвидено е и обучение за развиване на професионални умения.

Всеки лишен от свобода може да откаже работата, ако прецени, че тя е твърде тежка или нискоквалифицирана за неговите умения и образование.