Обяснението се крие в комбинация от фактори

В българските магазини турският домат често струва по-малко от родния, въпреки че е транспортиран стотици километри. Обяснението се крие в комбинация от фактори – мащаб на производството, организация, логистика и държавна подкрепа, които дават на Турция решаващо предимство пред българските производители, пише zemedeleca.bg.

България е третият вносител на турски домати в света според данните на Асоциацията на износителите от Югоизточна Анадола. За 12 месеца страната ни е внесла рекордните 76 343 тона домати, докато местното производство продължава да намалява.

Индустриализирано срещу раздробено производство

Турското производство на домати е концентрирано в мащабни оранжерии с площи от десетки до стотици декари в южните провинции Анталия, Мерсин и околните райони. Тази концентрация позволява оптимизация на разходите за труд, оборудване и логистика.

В България обаче средният размер на оранжерийните стопанства остава под десет декара. Общо около 10 000 декара са оранжериите в страната, като повечето производители работят изолирано, без достъп до модерни търговски инструменти.

Логистика и износна машина

Турция разполага с изградена система за събиране, сортиране и износ на зеленчуци. Производителите работят в кооперативни структури, които осигуряват централизирана логистика и хладилен транспорт до международните пазари.

Българските производители в повечето случаи транспортират продукцията си индивидуално, често без хладилна верига. Продажбите се реализират основно на вътрешния пазар чрез посредници, което повишава крайната цена.

Разходи и държавна подкрепа

Разходите за труд в турското земеделие са значително по-ниски от българските. Турските производители често използват сезонни работници от селските райони, което намалява себестойността.

Освен това Турция има митническо споразумение с Европейския съюз, което позволява безмитен или с намалена ставка внос на пресни зеленчуци. Българските производители плащат стандартна ставка на ДДС от 20% върху почти всички входни разходи.

Стандартизация за търговските вериги

Турският домат отговаря на изискванията на големите търговски вериги – еднакъв размер, цвят и опаковка. Сортовете са с висока транспортна устойчивост и дълъг срок на съхранение, дори с компромис във вкуса.

Местната продукция често е по-вкусна, но не е толкова визуално хомогенна. Българските производители, особено малките, трудно осигуряват необходимите обеми и стандартизирано качество.

Пазарна организация и достъп

Турските производители работят с търговски структури, които сключват дългосрочни договори с международни вериги. България има дефицит на сдружаване и централна организация, което изолира производителите от по-големите търговски канали.

"Българското оранжерийно производство удари дъното през миналата година", отбелязват експерти. От страна номер едно по производство на домати в края на 80-те години, България сега внася масово турска продукция.

Системна конкурентоспособност

Турският домат не е по-евтин въпреки транспорта – той е по-евтин поради системна държавна политика и експортно ориентирана икономика. Турските производители са част от организирана индустрия, която планира, инвестира и подкрепя сектора си.

Българските производители работят в изолация, без достъп до модерни инструменти и без критична маса за договаряне с големите търговски вериги. Липсата на организация и мащаб превръща българското доматопроизводство в неконкурентоспособно.