Християнската традиция, стояща зад сладкия обреден хляб, датира от векове назад

Празничната великденска трапеза е немислима без ароматния и пухкав козунак, който отдавна се е превърнал в неизменна част от българската традиция. Въпреки че е сравнително нов елемент в нашите обичаи, днес козунакът заема почетно място в празничното меню за Възкресение Христово.

Историята на козунака е тясно свързана с християнската символика. Според Новия завет, след като възкръснал, Иисус Христос се явил пред апостолите по време на трапеза. Интересен е фактът, че мястото Му по средата останало празно, а на масата бил оставен хляб, предназначен за Него.

С течение на времето се формирала традицията да се оставя хляб, наричан на гръцки "артос", в храма по време на Великден. Този хляб участва във всички процесии около храма през Страстната седмица, а в събота се разчупва и раздава на вярващите.

Тъй като според християнското учение всяко семейство представлява малка църква, постепенно се оформил обичаят всеки дом да приготвя свой празничен хляб, символизиращ артоса. Така се появил козунакът – символ на хляба, приготвен за възкръсналия Спасител.

От Франция до българската трапеза

Първите исторически сведения за артоса датират от XII век, но козунакът като сладък обреден хляб се появява във Франция през XVII век, откъдето постепенно се разпространява в цяла Европа. В различните страни този символичен хляб носи свои наименования и специфики – италианският "панетоне", руският "кулич", полските "бабки" и украинската и беларуската "паска".

За появата на козунака в България съществуват две основни хипотези. Според едната, той е пренесен от Румъния в края на XIX и началото на XX век, докато другата датира пристигането му малко по-късно – между 1915 и 1920 година. Първоначално козунакът бил типично градски деликатесен хляб, докато в селата за Великден традиционно се приготвяли обредни хлябове, наричани "колак", "кравай" или "пармак".

Богатата символика и приготвянето

Въпреки че няма строго определено църковно правило кога точно да се замеси козунакът, в България е прието това да става на Велики четвъртък, заедно с боядисването на яйцата, макар че може да се направи и в събота. За сравнение, в Гърция козунакът се приготвя в петък.

Козунакът не е просто сладък деликатес, а е натоварен с богата символика. Приготвянето му е обред, който трябва да се извършва с чисти помисли, светло настроение и добри намерения.

Технологията на приготвяне изисква тестото да се омеси около 12 часа преди печенето, като през това време се оставя на топло място, където удвоява обема си. Във всички рецепти за козунак задължителните съставки са брашно, яйца и мая. Допълнителните овкусители се добавят според предпочитанията на домакинята, но най-често това са нарязана лимонова кора и ванилия за аромат, а за вкус – бадеми и стафиди.