Надценките на храните в магазините достигат 90 процента

Комисията за защита на конкуренцията установи драстични надценки между 50 и 90 процента при основни хранителни продукти в търговските вериги. Данните са от анализ за месеците юни, юли и август, който обхваща близо 50 търговски вериги с около 500 обекта в 25 града, съобщи председателят на КЗК доцент Росен Карадимов.

Въпреки високите надценки, през летните месеци не е отчетено покачване на цените на основните хранителни продукти, уточни Карадимов. Анализът е част от подготовката за въвеждането на еврото в България.

Според независими експерти проблемът не е нов, но едва сега получава институционално признание. "За нас е много обнадеждаващо, че КЗП започва да генерира доста важни, но смущаващи данни за хранителните стоки", коментира финансистът Левон Хампарцумян в ефира на предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS.

КНСБ също сигнализира за високи надценки

Конфедерацията на независимите синдикати в България отчита продължаваща разлика между цените на едро и дребно при основните хранителни стоки. Според наблюдението на КНСБ за август, надценките достигат между 20 и 70 процента при търговията на дребно.

При продукти като ориз, прясно мляко, сирене, яйца, домати, краставици, картофи и ябълки надценката за крайния потребител надхвърля 50 процента спрямо борсовата цена, установяват от синдиката.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че има скрита надценка по веригата от производителя до магазините, чийто точен размер остава неизвестен.

Експерти коментират конкурентната среда

Старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов обясни, че анализът на синдиката работи без пълен контекст. "Много по-полезно би било да направим едно сравнение с някои европейски държави. Малко висят във въздуха тези данни, тъй като те не отчитат начина, по който работят търговските вериги", посочи той.

Според Хампарцумян въпросът е в качеството на конкурентната среда. "За да може цените да отиват надолу, трябва да има конкуренция и контрол на качеството", каза финансистът. Той даде пример със западноевропейски държави, където производителите се обединяват в кооперативи с тегло, съпоставимо на това на веригите.

Проверка на пазара на олио

Карадимов даде пример с проверката за цената на олиото, предприета по указание на премиера. КЗК, Министерството на земеделието, Агенция "Митници" и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата установиха, че няма предпоставки за поскъпване.

"Когато четири институции обявят публично резултатите от проверките, всеки, който би опитал да злоупотреби, е под прожекторите на държавата", подчерта председателят на КЗК.

Различни гледни точки за решението

Николов коментира, че доста хаотични предложения дойдоха от властта последните няколко години – от тавани на надценки до промени на правила и овластяване на Комисията за защита на потребителите.

"Въпросът е как ще реагираме на тези неща и какво ще направи държавата в този момент – дали ще реши да създаде поредната свръх администрация, която може да мачка цените, или просто ще констатираме факта и ще продължим нататък", каза икономистът от ИПИ.

Производителите пък твърдят, че 70 процента от пазара е под властта на големите вериги и те определят основно какво се случва. Според Николов обаче това е статистически невярно, тъй като по-голямата част от динамиката на потребителската кошница се случва в малките магазини.