Комисията провери цените на 10 основни хранителни продукта към три ключови дати

Сериозни деформации по цялата верига на производство и търговия с храни отчита Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в своя междинен секторен анализ. Данните показват драстична разлика в надценките в България спрямо средноевропейските нива – докато в Европа те са около 35%, у нас достигат до 100%. Това обяви Жельо Бойчев, член на КЗК и ръководител на проучването, в предаването "Говори сега" по БНТ.

"Ние сме изследвали пазара на селскостопански, бързооборотни хранителни продукти и на модерната търговия на дребно," обясни Жельо Бойчев. За да се проследят тенденциите, комисията е поставила под наблюдение 10 основни продукта, включително мляко, млечни продукти, месо, брашно, хляб, слънчогледово олио, яйца и минерална вода.

Дефицит на производство и внос

Според Бойчев основният проблем не е просто в цената на рафта, а в липсата на достатъчно собствено производство, което прави страната зависима от вноса.

"Когато нямаш собствено производство да задоволиш потреблението и имаш внос, винаги ще водим този разговор и няма да имаме никакви инструменти, с които да коригираме това," подчерта той. Анализът сочи, че деформациите в пазара са категорични, а добавената стойност не се разпределя справедливо по веригата.

Надценки до 135%

В рамките на проучването КЗК е изискала пълна информация от търговските вериги за техните доставчици и методите на ценообразуване. След изчистване на данните от различни бонуси и отстъпки, комисията е установила реалните нива на надценките.

"Има надценки от 2%, има и надценки до 91%, до 80%. При кашкавала 80%, при сиренето 70%," уточни Бойчев, като допълни, че в някои случаи надценките стигат и до 135%. Въпреки това, комисията не е открила доказателства за спекулативно повишаване или картел.

Липса на картел

Един от ключовите изводи на доклада е, че няма съгласувано поведение на търговските вериги за едновременно вдигане на цените. Проверката е обхванала три конкретни дати – 23 юни, 21 юли и 4 август.

"Тези три дати показват, че няма увеличение на цените. Няма тренд и няма съгласувано поведение на търговските вериги да вдигат цените," заяви Жельо Бойчев. Той поясни, че на 21 юли, когато в Народното събрание се е обсъждал законът за еврото, е имало опит за спекулативно вдигане на цените, но данните не показват трайна тенденция на картелиране.

КЗК продължава работата си с по-дълбоко проучване, което ще се фокусира конкретно върху моделите на ценообразуване, за да се изясни на каква база се формират крайните цени за потребителите.