Защо ЕС не може да се откаже от смяната на времето
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Решението буксува от 2019 година заради липса на консенсус
Испанският премиер Педро Санчес официално поиска от Европейската комисия дебатът за прекратяване на сезонната смяна на времето да бъде възобновен. Искането е било отправено вчера, като Мадрид настоява въпросът да се върне в дневния ред на ЕС и практиката да бъде спряна още от догодина.
Аргументите на Санчес, цитирани от международните агенции, са, че смяната на времето е остаряла практика, не носи реални енергийни ползи в съвременната икономика и създава излишен стрес и здравни проблеми за гражданите.
Защо въпросът е блокиран?
Въпросът за спирането на смяната на времето не е нов за Брюксел. През 2019 година Европейският парламент гласува с голямо мнозинство за прекратяване на практиката от 2021 година. Решението обаче така и не влезе в сила, тъй като е блокирано в Съвета на ЕС, където държавите членки трябва да постигнат единодушие.
Основната пречка е липсата на консенсус дали да се въведе постоянно лятно или постоянно зимно часово време.
Хаос на часовите зони
Ако всяка държава избере различен режим, това би създало логистичен хаос. Например, ако Франция избере постоянно лятно време (UTC+2), а съседна Германия избере постоянно зимно (UTC+1), двете страни, които сега са в една и съща часова зона (CET), ще имат постоянна разлика от един час. Това би създало огромни проблеми за транспорта, търговията и комуникациите.
Европейската комисия призна още през 2018 г., че енергийните ползи от смяната на времето са "минимални или несигурни". Съвременните икономики разчитат на климатизация и електроуреди, които работят независимо от слънчевата светлина, а енергоспестяващото осветление е намалило значимостта на мярката.
Здраве и история
Научни изследвания свързват рязката промяна на биологичния часовник с повишен риск от инфаркти, трудови злополуки и нарушения на съня в дните непосредствено след смяната.
Практиката е въведена за първи път масово в Европа по време на Първата световна война (Германия през 1916 г.) с цел пестене на въглища за фронта. Мярката се възражда по време на петролната криза през 70-те години на миналия век. Държави като Русия и Турция вече прекратиха тази практика, избирайки съответно постоянно зимно и постоянно лятно време.
За България, която се намира в Източноевропейската часова зона (EET/UTC+2), изборът също е сложен. Постоянно зимно време би означавало по-светли сутрини през зимата, докато постоянно лятно време (UTC+3) би осигурило по-светли вечери целогодишно, но и изгреви около 08:30 – 09:00 часа сутринта през декември и януари.























