Експеримент обяснява магията на забранения плод

Ново научно изследване доказва, че „забраненият плод“ е по-сладък дори когато става въпрос за обикновени пържени картофки, взети без разрешение от чужда чиния, съобщават от БГНЕС. Експериментът, проведен от руския специалист по зависимости Валентин Скрябин сред 120 доброволци, показва, че вкусът на храната се засилва значително, когато придобиването ѝ е свързано с риск и нарушаване на правилата.

Опасната хапка носи 40% повече удоволствие

В рамките на проучването пълнолетните участници са били поставени в четири различни ситуации, за да оценят вкусовите качества на напълно еднакви порции пържени картофи. Те са ги опитвали от собствената си чиния, получени като подарък, взети без разрешение или придобити в сценарий с различна степен на риск.

Резултатите от експеримента се оказали категорични и изненадали учените с мащаба си.

„Откраднатите“ картофки последователно били определяни като по-хрупкави, по-солени и просто по-вкусни. Онези, придобити след по-голям риск, били оценени с близо 40% по-високо от останалите, въпреки че били абсолютно идентични.

Трите трика на човешкия ум

Според Валентин Скрябин върху възприемането на вкуса в този случай действат едновременно три мощни психологически и физиологични механизма. Първият е т.нар. психологическа съпротива – естествената склонност на хората да желаят неща, които са забранени, именно защото усещат ограничение на свободата си.

Вторият фактор е чистата физиологична възбуда. Когато човек взема нещо, което не би трябвало да пипа, сърдечният му ритъм се ускорява, а концентрацията се изостря. Това състояние автоматично засилва сетивните възприятия, кара ни да усещаме солта по-силно, а хрупкавостта да ни носи по-голямо удовлетворение. Третият стълб е силата на предварителното очакване.

„Още от детството сме възприели идеята, че откраднатата храна е по-вкусна, а мозъкът е изключително добър в това да открива онова, което очаква да намери“, обяснява Скрябин. Според него тези процеси не се изключват взаимно, а се застъпват и подсилват.

Ситият стомах търси емоции, гладният – калории

Изследването обаче има и своите сериозни ограничения, които учените не крият. Самият акт на „кражба“ в лабораторията е бил символичен, тъй като доброволците са действали по предварителни указания. Данните показват, че нито възрастта, нито полът влияят на резултатите, а индивидуалните нива на склонност към риск не са били измервани.

Интересното е, че единствено силното чувство за глад е успяло да неутрализира психологическия ефект. Най-гладните участници в експеримента не са намерили разлика във вкуса, което доказва, че при реална физиологична нужда контекстът губи значението си.

Макар учените все още да не знаят дали ефектът важи за други храни извън пържените картофи, феноменът на „забранения плод“ остава вечна тема – от Библията и „Божествена комедия“ на Данте до съвременния потребителски избор и романтичното привличане. В крайна сметка експериментът е поредното доказателство за едно важно заключение:

„Мозъкът приписва по-висока хедонистична стойност на преживявания, които са ограничени или оспорвани“, обобщава в заключение ученият.