Експертен анализ връща лентата към катастрофата от 1977 година

На 4 март 1977 година мощен земетръсен процес с огнище на дълбочина между 95 и 100 километра в румънския регион Вранча разтърсва Балканите. Според скалата на Ханкс и Канамори, магнитудът е оценен на 7,4. Бедствието оставя дълбок отпечатък в историята със своите катастрофални последици, които сеизмологът и дописен член на БАНИ Румяна Главчева анализира детайлно.

Според официалните данни трусът е унищожителен за Румъния, където загиват 1 570 души, 11 300 са ранени, а десетки хиляди жилищни и индустриални сгради са разрушени или сериозно повредени. В България бедствието остава известно като Свищовското земетресение заради трагедията в крайдунавския град. Там, поради нелепици в строителството, под отломките загиват над 120 души, включително деца.

Цяла Североизточна България понася тежки поражения, а град Русе е сред най-засегнатите областни центрове.

Индустриален колапс и срутени сгради в Русе

Още в първите дни след бедствието местната преса отразява мащаба на разрушенията. Информационната агенция БТА съобщава на петия ден за тежко пострадали ключови предприятия. Приборостроителният завод ЗИТА и нефтопреработвателният комбинат „Леон Таджер" понасят сериозни щети. Аварийни групи работят денонощно в заводите „Девети септември", „Жити", „Георги Димитров" и други производствени мощности в града.

Официалната статистика за Русе сочи, че сериозно засегнати са над 60 жилищни блока, а 98 сгради са обявени за необитаеми. Тридесет и шест души с тежки наранявания са настанени в болница. Тежки пропадания блокират работата на пристанище Русе-Запад. Сред културното и историческо наследство на града щетите са огромни – повредени са Музикалната гимназия, органът в католическата църква „Свети Павел от Кръста" и редица емблематични сгради от края на XIX век по крайбрежието на река Дунав.

Научен анализ: Защо Русе пострада толкова тежко?

Екипи от БАН, включващи геолози, геофизици и строителни инженери, извършват обстойно обследване на място. Заключението им е категорично: в северните територии на града сътресенията са от седма-осма степен, докато в южните части интензивността е по-ниска – от седма степен.

Основната причина за масовите разрушения се оказва строителството без антисеизмични мерки, характерно за старите сгради, в които носещите функции се изпълняват от стените. Най-сериозни повреди са установени в постройки с големи празни пространства в приземните етажи или такива с допълнителни надстройки. В същото време едропанелните сгради понасят труса само с козметични пукнатини по фугите, без конструктивни нарушения.

„Деструктивното влияние на льосовата подложка върху сградите се осъществява чрез няколко основни механизма, сред които е пропадъчността" – обяснява Румяна Главчева. При преминаване на сеизмичните вълни структурните връзки в праховите частици се разрушават и почвата колабира под тежестта на сградата. Тъй като това пропадане е неравномерно, то предизвиква огромни вътрешни напрежения, които разцепват основи и усукват гредореди.

Точно такъв е случаят с къщата музей „Баба Тонка", която след тежки теренни и конструктивни деформации е спешно затворена, а фондът ѝ – евакуиран.

Подпочвените води и феноменът „втечняване"

Друг критичен фактор, особено в района на пристанище Русе-Запад, е високото ниво на подпочвените води. При динамичния трус налягането на водата скача рязко и почвата буквално преминава от твърдо в течно състояние. Земната основа губи носещата си способност, което води до накланяне на сгради и деформации по кейовите стени и железопътните коловози.

На този фон единствено Дунав мост се справя успешно с изпитанието. Въпреки че е подложен на огромно усукване, гъвкавата му стоманено-бетонна конструкция го спасява от структурни повреди, като се появяват само пукнатини по входните арки.

Днес, близо половин век по-късно, съвременните европейски норми (Еврокод 8) налагат строг контрол при проектирането на високи сгради в Северна България, изисквайки допълнително уплътняване на почвата и залагане на по-здрави стоманобетонни елементи, за да се предотврати нов резонанс при бъдещи трусове от Вранча.