Планът за дигитализация предизвиква скептицизъм сред албанците

В Албания казват, че парите най-добре стоят под дюшека – до автомата "Калашников". Тази балканска шега звучи далеч по-малко като виц, когато погледнем отношението на албанците към кеша и банките. Премиерът Еди Рама обаче се изправи в смела битка срещу тази традиция – той иска Албания да стане първата безкешова икономика в света до 2030 година.

Визията, която разделя общественото мнение

"В рамките на това десетилетие имаме амбицията Албания да стане безкешова, което означава всички взаимодействия и всички финансови транзакции да бъдат цифрови", заяви Рама пред технологични специалисти в Берат, според KosovaPress.

Планът е смел, но реалността е различна. В страна, белязана от пирамидални схеми от 90-те години и дълбоко недоверие към банковата система, кешът остава безспорен крал. Дори туристическите пътеводители съветват посетителите да носят пари в брой, защото много заведения не приемат карти.

Историческите травми, които пречат

След падането на комунизма в началото на 90-те, албанските банки и "инвестиционни компании" започнаха да обещават нереалистично високи лихви – до 19 процента върху депозитите. В пика на манията всеки шести албанец беше инвестирал в пирамидални схеми, често всичките си спестявания.

До януари 1997 година първите фирми започнаха да фалират, а до март страната беше потънала в хаос. Около 2000 души загинаха в сблъсъците, а общо 1,2 милиарда долара бяха загубени – половината от тогашния БВП. Тези травми обясняват защо и днес албанците предпочитат да държат парите си вкъщи.

Сивата икономика като основен проблем

"Премахването на кеша е абсолютен приоритет за страни с висока неформалност и дестабилизиращи количества незаконни пари във финансовата система", заяви проф. Селами Джепа от Университета в Тирана пред Politico.

Данните потвърждават размера на проблема – оценките сочат, че сивата икономика представлява между 29 и 50 процента от БВП на Албания. Това е далеч над европейската средна стойност и създава огромни загуби в данъчните приходи.

Липсва конкретен план

Въпреки амбициозните обещания, днес няма официален механизъм за постигането на безкешова икономика. Банката на Албания разглежда възможности като централна банкова дигитална валута или интеграция в европейската SEPA система, но липсва ясна пътна карта.

Спиро Брумбули, генерален секретар на Асоциацията на албанските банки, обяви, че планът включва ограничения върху плащанията в брой и въвеждане на SEPA моментни плащания до октомври, но детайлите остават неясни.

Предизвикателствата са огромни

Проблемът не е само в технологиите. Според проучване на Асоциацията на албанските банки, само 34 процента от албанците имат доверие в банките, а по данни на Световната банка под половината има активна банкова сметка.

Освен това албанските банки таксуват високи комисиони както за дигитални услуги, така и за международни преводи, което отблъсква клиентите към кеша.

Сравнения с другите страни

Идеята за безкешова икономика се преследва от развити страни като Швеция, Естония и Ирландия, но дори те не са постигнали пълно премахване на банкнотите. Швеция, която е най-напреднала в това отношение, дори се връща частично към кеша заради рискове от кибератаки.

"Това е все едно да убиваш кокошки с артилерия", коментира бившият заместник-министър-председател Генк Поло, критикувайки идеята като атака върху личната свобода.

Въпросът за успеха остава отворен

Макар целта за безкешова икономика до 2030 година да е смела, успехът зависи от въвеждането на евтина и достъпна дигитална платежна инфраструктура. Без конкретни мерки за подобряване на достъпа и удобството на дигиталните плащания, амбицията на Рама рискува да си остане само на хартия.

В страна, където недоверието към институциите е дълбоко вкоренено, а традицията на "парите под дюшека" е силна, преминаването към безкешово общество ще изисква не само технологична революция, но и радикална промяна в мисленето на хората.