Печалбите се стопиха, производствената цена достига 360 лв./дка, а субсидиите едва покриват загубите

На старта на БАТА АГРО 2025 българското зърнопроизводство изпадна в безпрецедентна криза. Индикатор за това са двете единствени табелки "Продадено", с които започна вторият ден на най-голямото земеделско изложение у нас. Настроенията сред фермерите са далеч от инвестиционните – те вече не изчисляват печалби, а минимизират загуби.

"Знам, че ако не инвестирам една година, ще фалирам след 10 години. Това е правило. Но днес нямам избор. Не само не инвестирам, но и намалявам текущи разходи" – споделя земеделец, който отказва да се оплаква, но ясно посочва началото на края, пише "Гласът на земеделеца".

Според експерти, себестойността на производството с намалени разходи за торене вече достига 360 лв./дка. Да останеш на нула се превръща в успех, а субсидиите вместо за развитие се използват за покриване на загуби.

Миналогодишната суша нанесе сериозен удар върху трите основни култури – пшеница, царевица и слънчоглед. По предварителни оценки загубите на добив варират между 25% и 45% в зависимост от региона. Едновременно с това цените на пшеницата паднаха до под 300 лв./тон на вътрешния пазар, при производствени разходи значително над тази сума.

България загуби устойчив достъп до пазарите в Испания и Португалия, а износът се пренасочи към държави с по-ниска платежоспособност, включително Тунис, Алжир и Индонезия. Печалбата от тон зърно в някои сделки падна под 5%, което прави износа рисков при всяка логистична промяна.

Цената на оцеляването

Проблемът не е само в цените, но и в променящите се климатични условия. Валежите закъсняват, неприятелите се разпространяват масово при пшеница и рапица, а част от посевите пострадаха от пролетни измръзвания. Производителите отчитат повишени разходи за фунгициди и инсектициди – с до 30% спрямо предходни години.

Данните за напояването остават тревожни: под 3% от обработваемата земя у нас се напоява, а административният режим за ползване на вода от река Дунав остава непреодолим. През 2024 г. няма нови разрешителни за водоползване в ключови земеделски райони, което обрича вторите култури.

Парадоксът на изкуствената "нормалност"

Експертите категорично отхвърлят възможността държавата да намали рентите с постановление, тъй като те не са административен разход, а част от пазарна сделка – договор между две страни.

На 5 юни изтича действието на автономните търговски мерки (АТМ) между ЕС и Украйна. Ако те не бъдат подновени в нова форма, условията за внос на зърно ще се върнат към преговори по асоциационното споразумение. Същевременно производствените разходи в целия ЕС са се покачили драматично – във Франция от 1414 на 2065 евро на хектар, а в други европейски страни с между 24% и 68%.

"Зърнопроизводството гледа в пропастта. А когато се взираш твърде дълго в пропастта – и тя започва да те гледа" – заключава статията, цитирайки известната мисъл на Ницше. Авторът подчертава, че може би решението не е в спасяването на стария модел, а в създаването на нов, в който фермерът не е заложник, а архитект на собственото си бъдеще.