Петдесет и петото издание на фестивала привлече певци, инструменталисти и танцьори от цялата страна

Традиционният фолклорен събор "Златната гъдулка" събра днес в Русе общо 77 участника - певци, инструменталисти, танцьори и изпълнители в народни обичаи. Петдесет и петото издание на престижния фестивал се провежда в Парка на младежта от 9:00 часа сутринта.

"Златната гъдулка за 55 години пази в себе си и възможността да изпрати участници в Националния събор на народното творчество в Копривщица като най-важен фестивал в България. Виждаме повече индивидуални участници. Работата на читалищата е изключително трудна да събират хора," заяви за БТА професор Николай Ненов, директор на Русенския исторически музей и преподавател по етнология и фолклористика в Русенския университет.

Международно участие и богата програма

Във фестивала участват 36 индивидуални изпълнители и 41 формации, ансамбли и клубове. Сред специалните гости са и представители на фолклорна група от етнически българи от Румъния, които традиционно обогатяват събитието с автентичен фолклор от зад граница.

Съпътстващата програма включва и "Уличка на занаятите", където русенски майстори показват своите произведения и демонстрират традиционни занаяти пред посетителите на събора.

Историческо наследство и съвременност

Фолклорният събор е създаден през 1969 година и се организира ежегодно през първата неделя на месец юни с конкурсен характер. Тазгодишното издание е посветено на 100-годишнината от рождението на виден русенски фолклорист и етномузиколог с международна известност - професор доктор Николай Кауфман.

"Проявата е една от най-авторитетните национални инициативи за опазване и популяризиране на българския фолклор и културното наследство, здраво вплетени в народния бит. Индивидуални и групови изпълнители представят песенни, инструментални, танцови, словесни и обредни форми," обясниха организаторите от Община Русе.

Особен акцент в програмата е поставен върху автентичната музика, като "Златната гъдулка" традиционно извежда публиката, участниците и гостите извън България чрез срещите им с фолклора на българите от Румъния и Молдова.