Зам.-директорът на Русенската библиотека: На преден план излезе въпросът за здравната грамотност

1
Обществените библиотеки са единственият ключ към неговото разрешаване, добавя Силва Василева
Обществените библиотеки са единственият ключ към неговото разрешаване, добавя Силва Василева

"Пандемията, причинена от COVID -19, промени много неща в нашия живот. Неизвестността и незнанието как може и трябва да се реагира в подобна ситуация изплаши немалка част от хората. Но след първоначалната уплаха и стрес на преден план излезе въпросът за здравната грамотност на всеки един член в местната общност – от детето до достолепния старец, на ученика, но и на неговия учител."

Това казва Силва Василева, заместник директор на Регионална библиотекаЛюбен Каравелов“ - Русе, пише Труд.

Здравната грамотност като право и задължение на всеки от нас, се оказа един позабравен, но ненамаляващ със своята актуалност въпрос. И без да имам претенции, че обществените библиотеки са единственият или най-важен ключ към неговото разрешаване, то възможностите им като съхранена памет и достъп до информация определено ги поставя в категорията на най-възможния и удачен избор. И когато видим как това се е случвало в миналото, по-лесно и възможно ще бъде да преоткрием възможностите на библиотеките в областта на здравната грамотност днес“, коментира Силва Василвеа.

Тя подчертава, че здравната грамотност е способността за получаване, обработка и разбиране на основна информация и услуги за вземане на подходящи здравни решения. Проявява се и има много форми – от разбирането на инструкциите върху лекарствената опаковка до попълването на формуляр за съгласие при поставяне на ваксина. Но как се е случвало всичко това във времена когато интернет е бил в сферата на научната фантастика и дори не толкова научното шаманство.

Кратък преглед на съхраняваната в Регионална библиотекаЛюбен Каравелов“ – Русе литература от края на XIX и началото на XX в., и по-специално на периодичните издания, ни разкрива както обхвата на медицинските изследвания от този период, така и интересите на потребителите. Съхранените издания с красиви и устойчиви кожени подвързии, носят белезите на многократно ползвани и четени издания. Ще се спра само на две от тях, насочени към коренно различна публика и читатели – първото, както днес бихме го нарекли „научно-популярно“, а второто – научно и строго специализирано. И двете издания са извънстолични, а изборът върху периодични издания не е случаен – именно в тях се публикуват най-новите изследвания и научни постижения, затова и те са почти моментно отражение на здравните интереси на обществото в една отминала епоха“, споделя Василева.

По думите и „Здраве“ или „Здравие“ е общодостъпно медицинско списание, което започва да излиза от печат през 1902 година във Видин и продължава да се издава до 1924 година. Заглавието на изданието съвпада с името на отпечатван в края на XIX век във Варна вестник, който през 1887 г. спира и по-късно излиза под името „Ум и здраве“.

Редактори на списание „Здраве“ са били д-р В. Ив. Ненов, д-р И. Петков, И. Пушкаров, Д. С. Балев и др. В русенската регионална библиотека се съхраняват първите пет и последните две годишнини. Изданието поддържа няколко постоянни рубрики, като: Обща хигиена и санитария, Училищна хигиена, санитария и педагогика, Частна хигиена, Болестите – тяхната същина и лекуване, Естествознание, анатомия и физиология, Психология и др. Особено четени са статиите в раздела Разни полезни съвети, където откриваме материали за ползата от спорта, за грижата за кожата на лицето, както и полезни съвети за това как да окажем първа помощ при рана от куршум.

Редакторите на изданието, насочвайки го както към специалисти, така и към читатели без познания в областта на медицината, умело използват известни личности, за да популяризират идеите си сред читателите. Такива са материалите „Спомени за Л. Н. Толстой. Как той напуснал пушенето“ или „Хигиената на Алекс. Дюма-син“ и др.

Когато разгърнем старателно подвързаните и надписани годишни томове на изданието можем да установим кои са били най-актуалните за онези години теми. Така през 1906 г. определено водещата тема е била „жълтата гостенка“ туберкулозата – болест, която в началото на века е била истински бич за населението не само в България. Това личи от честотата, с която се пише за нея. Още уводната статия е на професор Гранше – един от последователите на Пастьор – за противотуберкулозната тактика в Англия, Германия и Франция. Още повече в редакционния екип е д-р В. Ив. Ненов – автор на едно от най-подробните изследвания на туберкулозата в едноименния си труд от 1930 г.“, разкрива Силва Василева.

Тя допълва, че съвети в посока висока лична хигиена и здравословен начин на живот, в това число и въпроси, свързани с психичното здраве, са представени на популярен и достъпен език, което прави изданието едно от най-четените периодични здравни издания от началото на XX век.

Второто издание, на което ще се спра и което се съхранява в русенската регионална библиотека, е „Медицина. Месечно научно медицинско списание.“ Неговият първи брой излиза през далечната 1894 г. в Ловеч и е първото месечно научно медицинско списание в България. Редактори са двама лекари от ловешката болница – д-р Петър Ораховац и д-р Стефан Ватев.Тяхната цел е да публикуват „материал, който има връзка с медицината в България“, затова в списанието лекари от цялата страна споделят своя опит при лекуване на болни от холера, дифтерит, туберкулоза и др. – болести, най-разпространени по това време в България“, изтъква Василева.

Зам.ръководителят на Окръжната библиотека в Русе уточнява, че специализираният характер на изданието определя и постоянните рубрики в него. Това са „Български медицински речник“, който представя наименованията на човешките анатомични органи; наименованията на различни болести (на български и на латински език), на лечебни билки и др., „Библиография“ – раздел, в който читателите могат да се информират за новоизлязла медицинска литература, в т.ч. и такава, която може да се намери в самата редакция. Отделено е място за новите лекарства, пуснати за продажба в аптеките. Стремежът на издателите да предоставят съвременна и актуална информация на своите читатели може да се проследи в рубриката „Изявления от разни списания“. В нея са описани болести, които не са характерни за нашите географски ширини. Новости в медицината у нас и в чужбина се публикуват и в рубриката „Разни“. Там може да бъде намерена информация за предстоящи или отминали научни форуми по медицина, както и темите, върху, които са дискутирали техните чуждестранни колеги.

И тук, както от публикациите в предходното издание, може да бъде направен извод за най-голямата медицинска опасност през тези години, а именно холерата. На нея са посветени немалко статии, като „Ново обяснение на естествения имунитет против азиятската холера“ от д-р Klemperer, „Холера и мерки“ на д-р М. Иванов, която се публикува в два поредни броя на списанието, информация за разпространението на болестта в Цариград и др.

Още първият брой на изданието отделя внимание и на инфлуенцата, както тогава са наричали грипа у нас. Авторите отбелязват, че болестта се е настанила трайно в Европа през последните 4 – 5 години и „Тъй като, по време на върлуването ѝ смъртността на хората се увеличава, то мислим, че заслужава вниманието ни.“ – заключават те. Следват данни от някои европейски държави“, информира Василева.

Тя допълва, че за съжаление списанието излиза само една година в седем книжки (първата – февруари – март 1894 г., последната – януари 1895 г.), а Регионалната библиотека в Русе е едно от местата, където изданието се пази и днес.

„В свое проучване Радка Рашева – бивш колега от ловешката библиотека, пише, че основната причина за прекратяване на изданието е напускането на града на двамата лекари – д-р Ораховац е назначен за управител на пловдивската болница, а д-р Ватев заминава на работа в София, където по-късно става професор.

Краткият преглед на само две от съхраняваните над 300 медицински периодични издания в русенската регионална библиотека, ни разкриват не само картини от миналото, но и потенциала, който тези институции имат. Защото и някога, и сега стотици хиляди хора ползват библиотечните услуги. Публичните библиотеки в България са много по-посещавани от футболното първенство на страната. Те са място, което се ползва с доверие, достъпът до тях е свободен за всички. В тях хората изследват и споделят четене, информация, знания и култура.

Доверието към съхраняваните в тях документи, както и към обучения персонал, са безценен капитал, който си струва да бъде „оползотворен“, особено когато става въпрос за здравето на хората“, категорична е Силва Василева.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Почивката - Просто си гледаш децата на друго място.

Харесай Дунавмост във Фейсбук