В Съдебната палата в Русе разговорите между адвокати и магистрати в последните дни задължително започват с въпроса: "Ти на мене ли казваш "добър ден" или е за пред СРС-тата?". А гробарското чувство за хумор се усеща още по-натрапчиво покрай гробната тишина по коридорите.

Така е от миналата неделя (15 февруари), когато се разчу, че съдията от Районния съд Николай Стефанов е бил арестуван, защото е взел подкуп. Кадрите със седналия на тротоара до колата си магистрат, загащен от служители на ДАНС, обиколиха бързо новинарските емисии. А няколко дни по-късно интригата се нажежи допълнително: точно когато всички очакваха, че съдията ще бъде пуснат я под гаранция, я с подписка, както обикновено се случва в подобни случаи, Софийският градски съд реши да му наложи постоянен арест.

Оттук нататък нещата са ясни: срещу Николай Стефанов ще бъде образувано дисциплинарно производство и той ще бъде временно отстранен от работа, докато трае разследването. Независимо от това дали на 24 февруари Софийският апелативен съд ще измени мярката му за неотклонение - за да бъде отстранен от храма на Темида, е достатъчно само обвинението.

Самото разследване най-вероятно ще се точи дълго, защото с доказателствата, които станаха известни дотук, вероятността съдията да бъде оправдан съвсем не е за подценяване. А какво ще стане накрая - ще почакаме и ще видим. Ако в крайна сметка Стефанов бъде оправдан, обществото ще му плати обезщетенията. Така, както вече се случва със съдия Петър Сантиров, който също доскоро беше подсъдим за подкуп заедно с бившия министър Николай Цонев.

Случаят с русенския съдия всъщност е учебникарски  пример за това, че не само съдът се нуждае от спешни реформи и от "проветряване". Такава нужда има и в досъдебното производство. Защото вината или причината за "скандалните" оправдателни присъди невинаги трябва да се търси при съдиите - напротив, много по-често тя е в проваленото разследване. А то се проваля не само поради несъвършенствата в закона или заради обективната невъзможност едно престъпление да бъде доказано, защото все пак има и такива. Провалът идва и от некадърността, некомпетентността, страхът или откровената зависимост на разследващите органи. Именно по тези причини по-голяма част от "знаковите" дела често се оказва, че не са събрани нужните доказателства.  Или че това не е направено по начин, по който или да се "бетонира" едно обвинение в съда, или да се прегради всяка възможност то да бъде внесено там изобщо - ако обвиненият за престъплението е невинен.

Разследването около ареста на русенския съдия Николай Стефанов за пореден път постави повече въпроси, отколкото отговори даде.  А това е недопустимо, особено когато става дума за обвинение срещу магистрат.

Вече се разбра, че  разработката е започнала по сигнал на бившия прокурор, а сега адвокат Свилен Стефанов, който се оплакал в прокуратурата, че е изнудван от съдията Стефанов. Изнудването започнало при една невинна среща между тях в градинката до Съдебната палата, по време на която съдията подхвърлил: "Твоите хора няма ли да почерпят, поне сто лева няма ли да дадат?" Ставало дума за трима хъшлаци - клиенти на адвокат Стефанов, подсъдими за грабеж на стойност 35 лева. По делото вече имало изготвено споразумение с прокуратурата, което Стефанов трябвало да одобри. Твърди се, че парите били поискани именно за да бъде одобрено споразумението. Впоследствие неясно как стоте лева набъбват до хоилядя. И след няколко дни в телефонни уговорки, през което време се включили и органите на реда и СРС-тата срещу съдията, последвал моментът за предаването на парите. Двамата Стефанови се срещнали в уличка до Съдебната палата - посред бял ден, навръх 14 февруари. Адвокатът седнал в колата на съдията, той потеглил и миг по-късно пред него се изсипали ченгетата.

Така разказва историята обвинението. Но стъпвайки основно на показанията на адвокат Стефанов. В Русе обаче още от първия ден битува и друга версия, според която съдията просто е бил "накиснат" и "изработен" от колегата си - бившия прокурор и сегашен адвокат Стефанов. А съдия Николай Стефанов работи повече от 25 години в Русенския районен съд, в последните години по граждански договор е водил упражнения по наказателно право на студенти от Юридическия факултет на Русенския университет. В досието му няма дисциплинарни наказания и не се е замесвал в публични скандали. Затова арестът му дойде, меко казано, неочаквано за правната общност в Русе.

Ситуацията съвсем се спече след делото в Софийския градски съд за ареста на съдията, което роди още повече догадки и съмнения. Защото, първо, се разбра, че не е ясно за какви пари изобщо се говори. Твърди се, че Стефанов си е поискал 1000 лв., но накрая отишъл да вземе 500 - смешна сума за съдия дори и от най-забутания провинциален районен съд. При това парите явно изобщо не му били дадени,  защото така и не били открити нито у съдията, нито в колата му

После се оказа, че споразумението, за което магистратът искал пари, както твърди обвинението, всъщност е било одобрено далеч преди срещата му с адвоката и преди зрелищния му арест. А такова споразумение не подлежи на преразглеждане от никой съд, не може нито да се върне, нито да се поправи - така логично възниква въпросът с какъв точно "коз" е изнудвал съдията колегата си - адвокат?! Защото при това положение защитникът е можел просто да му каже: "Гледай си работата", и съдията не би могъл да стори нищо.

Засега факт са само разпечатките от GSM-ите на двамата основни герои в интригата, от които е видно, че са се търсили един друг на няколко пъти в последните дни преди ареста на съдията. Факт са и показанията на трима свидетели: на самия адвокат Свилен Стефанов, който твърди, че е бил изнудван от съдията, както и на колегата му по кантора и на момичето, което довело клиентите да търсят правна помощ там. Както и няколко записани разговора. Макар че от тях най-важното просто "не се разбира" - така са написали служителите от полицията, които са прослушали лентите и са снели разговорите от тях на хартия. С други думи, няма запис, от който ясно или неясно да се чува уговорка нито за ангажимент, поет от съдия Стефанов, нито пък за получаване или предаване на парична сума.

Въпросът е дали тези доказателства ще са достатъчни, за да издържи едно такова дело в съда? За  налагането на арест на съдията стигат, защото  там е достатъчно дори само съмнението, пък било то "обосновано", че в случая има нещо гнило. За да бъде четена присъда обаче, ще трябва да се докаже абсолютно несъмнено къде точно е гнилото. Защото на този етап е ясно, че пари на съдия Стефанов не са давани. Но съвсем не може да се твърди със същата сигурност искани ли са изобщо? Или са само предлагани?! А от това зависи кой всъщност трябва да е подсъдимият.

Вярно е, че разследването е в съвсем начална фаза и че тепърва ще има да се върши още много работа, преди изобщо да се каже ще бъде ли изправен русенският съдия пред съда. Но дори и само за да се повдигне обвинение, особено срещу магистрат, е нормално да се очаква много повече от полицията, от ДАНС, а и от прокуратурата - в случая Софийска градска, която наблюдава разследването. Защото става дума за човек, комуто предстои за години напред да бъде лишен от доходи, от работа и от почтеното си име. И който ще осъди държавата за огромни обезщетения, ако делото срещу него се окаже изначално "издънено" и накрая все пак бъде оправдан. Затова по такива обвинения е недопустимо да има толкова много въпроси без отговор, дори в самото начало.

Ако не се научат на това правозащитните ни органи, ще продължим да плащаме за оправдателни присъди...