България подкрепи гъвкави правила за въглеродните емисии в Брюксел

Екологичният министър Юлиян Попов обяви в Брюксел, че Европа изостава сериозно от Китай в темповете на електрификация и развитието на технологии за декарбонизация. Това стана ясно по време на заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, където българският представител проведе ключова среща с изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Тереса Рибера.

Битката за глобална конкурентоспособност

Глобалната конкуренция вече се определя изцяло от темповете на електрификация, предупреди българският екоминистър. Данните показват, че Европейският съюз губи позиции спрямо азиатските пазари. Делът на електричеството в крайното потребление на Китай достига 32 процента, докато в Европа той е едва между 22 и 23 процента. За сравнение, България отчита 27 процента дял на електричеството.

"Европа трябва да преодолее пазарната фрагментация и да се фокусира много по-силно върху инвестициите в нови технологии" , заяви Юлиян Попов, цитиран от пресцентъра на ресорното ведомство.

Нови правила за въглеродните пазари

В рамките на разговорите с Тереса Рибера беше обсъдено прилагането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ), както и новата схема за търговия с емисии, която ще обхване сградния фонд и транспорта. Българската позиция е, че въглеродният пазар трябва да бъде основен двигател на конкурентоспособността, а приходите от него да се използват целево за подпомагане на индустрията чрез Социалния климатичен фонд.

Бъдещето на автомобилите в Европа

Европейските министри разгледаха и предложението за промяна в стандартите за въглеродни емисии от леки и лекотоварни автомобили. София подкрепи амбициозна, но гъвкава рамка, която дава приоритет на технологичната неутралност и насърчава използването на алтернативни горива. Според българската делегация преходът към чист транспорт трябва да бъде икономически устойчив и да гарантира конкурентоспособността на съюза. Заседанието в белгийската столица продължава с дебати за стратегическата рамка за биоикономика на ЕС.