Това е констатация, а не хейт

По повод на снимките на складираните и нарязани фигури от Паметника на Съветската армия, си мисля, че либералното отношение към материалната култура, което се отразява и при духовната (независимо от идеологическия им заряд), е същото като комунистическото - и двете са по български немарливи, независимо от строя. Казвам го, защото съм живял и при двата. Все същата битова нищета, породена не от бедност, а от духовни дефицити. Въртим, сучем и го докарваме до склад на съветска казарма (за разлика от нас, руснаците вече нямат нищо с онзи строй и отдавна са го забравили, те умеят да създават красота, а ние не). Това е констатация, а не хейт. Тук не можем да се отлепим от социалистическия битов реализъм на бурканите, кутиите за сладолед, кашоните, амбалажната хартия и найлона. Животът в България е мърляв и прилича на склад. Затова е и лицемерно да съдим Борис Бонев и новия кмет (все не мога да му уцеля името) за коледната украса. Че кога е имало такава в София. Град, който винаги ще запомня като тъмен и нескопосано стопанисвана столица. Неслучайно най-добрият ни художник проби в света с амбалаж и опаковки на неща. Кристо успя да естетизира талантливо бездарието ни да вдъхваме живот на света около нас, наблягайки на опаковането им на нивото на спедиторска фирма, но това не е голямо изкуство, а само опит да се избяга от осъзнаването на факта, че не ни бива в красотата.

Независимо от това какви са фигурите от Паметника на Съветската армия, мисля, че трудът на онези, които са ги направили, заслужава по-голямо внимание и уважение. Особено от хора с претенции на естети. Но не. Така би ги опаковал и складирал моят старшина в казармата. Бездарно положение. А ако някой ми каже, че сегашната власт наистина се кани да ги реставрира, ще го приема за българско коледно чудо.

Явор Дачков