Липса на бюджет и време за тест на машините са основните аргументи срещу новия кодекс

"В момента парламентът се опитва да саботира изборния процес чрез скандални промени в законодателството". С тези думи депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков атакува готвените промени в Изборния кодекс, които предвиждат въвеждането на сканиращи устройства. Зад шумната акция в пленарната зала обаче прозира много по-дълбок политически сюжет – битката за оцеляване в листите на собствената му коалиция.

Институционален разпад или PR акция?

Докато предупреждаваше за "кражба на вота", самият Божанков стана главно действащо лице в сцена, илюстрираща блокираната държавност. В почивката на заседанието, липсата на кворум бе използвана от депутата за "скеч" – той зае председателското място и натисна сигналния бутон за повикване на депутатите.

Макар действието да бе представено като шега, то повдига сериозни въпроси за отношението към институцията точно в момента, в който се обсъждат най-важните правила за демокрацията – изборните.

По същество, Божанков атакува предложението на ГЕРБ и ДПС за нови 200 страници поправки. "Това е погром срещу изборните правила", заяви той. Критиката му се базира на два основни стълба – липса на бюджет и липса на технологично време.

Икономическата логика зад "саботажа"

Отвъд политическата реторика за "кражба", икономическият анализ подкрепя тезата за риска. Внедряването на нова технология (сканиращи устройства) изисква месеци за обществени поръчки, тестване и одит.

"Няма физическо време за тестване на технологията", признава Божанков. Това създава класически "оперативен риск" – вероятността системата да блокира в изборния ден е огромна, което би делегитимирало целия вот. Липсата на заложен бюджет за тези устройства е другият "подводен камък", който вносителите удобно пропускат.

Слонът в стаята: Чистката в листите

Най-важната новина от изявата на Божанков обаче не е в това, което каза за ГЕРБ, а в това, което не отрече за ПП-ДБ. Попитан за слуховете, че той и Даниел Лорер ще бъдат извадени от листите за предстоящия вот, депутатът даде уклончив отговор:

"Все още не съм водил официален разговор по темата с Асен Василев".

Това потвърждава напрежението в коалицията. Липсата на категорично "Не" е ясен сигнал, че текат процеси на пренареждане, а шумната активност на Божанков в залата и атаките му срещу президента Радев ("антиевропейска политика", "договорът с Боташ") могат да се разчетат като отчаян опит за доказване на лоялност към твърдото ядро на партията.

Божанков използва познатата карта "анти-Радев", за да консолидира подкрепа, припомняйки договора с "Боташ" – тема, която е силно чувствителна за енергийния сектор, но няма пряка връзка с Изборния кодекс.

Изводът: Докато парламентът се превръща в арена на предизборни скечове, реалните проблеми – липсата на време за подготовка на изборите и вътрешнопартийните чистки – остават скрити зад димната завеса на скандала.