Непрекъснато се кълнем как гледаме да настигнем напредналите страни от Европа, но често се престараваме и сметките ни излизат криви.

Така може да се получи и с рязкото ограничаване на плащанията в брой, пише Монитор.

Много са минусите от подобна мярка. Не бива да забравяме, че немалко хора у нас не ползват банкови продукти - нямат сметки в трезор, дебитна или кредитна карта, нито пък имат възможността да се разплащат през интернет или чрез телефона си. Отделно в повечето малки и отдалечени населени места няма не само банкови клонове и банкомати, но и ПОС терминали в магазина или кръчмата, ако изобщо е останал някакъв търговски обект.

Дори в големите градове, където засега немалко от жителите им се радват на доста от постиженията на цивилизацията, като централното топлоснабдяване, не са малко хората, неползващи банкови продукти. Та на същата тази топлофикация обикновено по това време на годината, в най-големите жеги, абонатите получават изравнителните сметки.

Някои от тях, заедно със закъснелите плащания на закъсали абонати, нерядко надхвърлят един бон. В такъв случай длъжникът трябва да търчи до банката и да превежда пари. И ако няма сметка - да открива или да си поръча дебитна или кредитна карта, та с нея да плати в касата на топлофикацията. С разните такси, комисиони и лихви целият масраф може и половин сметка за топла вода да му излезе, ако не и повече.

Най-интересно обаче ще е как ще се разплащаме с плочкаджиите и водопроводчиците, които сме хванали да ни ремонтират банята. Всеки знае, че един такъв ремонт рядко е под хилядарка. И по закон ще трябва да караме майстора да си отвори само заради нас банкова сметка, че да има къде да му преведем парите ли? По същия начин и в сервиза на някой гаражен майстор ли ще трябва да се разплащаме за ремонта?

Заговорихме за коли, та в тази връзка не бива да забравяме и друго. Голяма част от сделките с коли се правят не в лъскавите магазини за нови возила или в автокъщите, а между отделните собственици. Какво трябва да прави човек, решил да си продаде колата, ако няма банкова сметка? Да намали цената под хилядарка ли, за да се вмести в лимитите, или заедно с купувача да лъжат пред нотариуса? Явно работата върви натам да се принуждават хората да вършат второто. Факт е и това, че немалка част от автомобилите у нас се купуват от чужденци от съседни страни. И тях ли трябва да караме да търчат до банката да внасят пари и там да ги обръснат с такса за превод, вместо да плащат в брой?

В Италия прагът на плащанията в брой бил 3000 евро. Трябва ли да се натягаме в България той да е 6 пъти по-нисък? Престараването рядко носи добри резултати. Мисля, че и в случая е точно така.