Ниските глоби не спират нарушителите

След трагичния инцидент със загинало дете в хотелски басейн в Ахелой, председателят на Националната комисия по водно спасяване Димитър Димитров напомни строгите изисквания за всички водни съоръжения в страната. По информация на БНР, експертът е категоричен, че всеки басейн за обществено ползване, независимо дали е общински, частен или в затворен комплекс, трябва да разполага с оборудван медицински пункт и правоспособен воден спасител, за да се гарантира животът на посетителите.

Изисквания към затворените комплекси

Нормативната уредба в страната е ясна и не допуска изключения за частните обекти, които предоставят услуги на групи от хора. Обхватът на регулациите покрива всички хотели и модерни жилищни комплекси с водни площи.

"Съгласно тази наредба всички басейни за обществено ползване трябва да разполагат с осигурено водно спасяване и – забележете, и с медицински пунктове. Няма съмнение какви са били изискванията", подчертава Димитров.

Наредбата дефинира различни нива на оборудване спрямо размера на водната площ. Дори най-малките съоръжения с дължина до 25 метра не са освободени от тези правила. За тях е задължително да има осигурен минимум един спасителен пост и медицински специалист на разположение.

Забрана за съвместяване на длъжности

Председателят на комисията критикува остро масовата практика по курортите спасителите да изпълняват допълнителни функции, като например да работят като бармани или да обслужват шезлонгите около водата.

"Това, че на спасителите възлагат някакви други действия и задължения, е абсолютно закононарушение... тези, които си позволяват подобни неща, за съжаление създават предпоставки за инциденти", предупреждава експертът.

Подобно разсейване на вниманието е недопустимо и създава директен риск за здравето и живота на летовниците.

Контрол от здравните инспекции

Контролът върху спазването на правилата за водна безопасност е поверен на Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Техните екипи трябва да извършват регулярни проверки на място, за да установят наличието на правоспособни кадри и необходимото медицинско оборудване.

Основният проблем обаче остава размерът на санкциите. Когато конкретните нарушения не са изрично и детайлно описани в Закона за здравето, налаганите глоби са твърде ниски и не действат възпиращо на бизнеса. За да се подобри системата, Националната комисия по водно спасяване вече е предложила нормативни промени.

"Да бъдат ясно и добре дефинирани отговорностите на контролния орган... тя да се извършва по един планиран и структуриран начин и съответно да могат да се налагат глоби и санкции с доста по-висок размер", обобщава Димитър Димитров, настоявайки за по-ефективен държавен контрол.