Много терапевти препоръчват нулевия контакт, но има и критици на тази мярка

Все повече хора у нас и по света избират да прекъснат всякакъв контакт с родителите си, за да защитят своето психично здраве, като явлението предизвиква остри дебати сред специалистите заради дългосрочните последици върху семейните отношения. Докато дълго време семейната терапия залагаше на подобряване на общуването, днес част от експертите смятат пълното отчуждение за крайна, но необходима мярка при насилие или постоянен контрол. Критиците обаче предупреждават, че подобни съвети се дават прибързано само на базата на едната страна от историята.

Рисковете от прибързаните терапевтични решения

Темата за така наречения „нулев контакт“ става изключително видима в социалните мрежи като Instagram и TikTok, където хиляди потребители открито споделят как са изоставили връзката с „токсични“ или „емоционално незрели“ близки. За подобни семейни напрежения говорят и публични личности, сред които е Бруклин Бекъм с отношенията си към Дейвид и Виктория Бекъм. Проучвания на социолога Карл Пилемър от Корнелския университет сочат, че около една четвърт от американците не общуват с поне един роднина, а около десет процента са прекъснали връзката с родител или дете.

Специалистите обаче призовават към предпазливост. „Живеем в култура, в която поставяме силен акцент върху уязвимостта, всичко се превръща в травма, а решението все по-често е просто да прекъснеш отношенията“, коментира Уилям Дохърти, почетен професор в Университета на Минесота. Според него пълният разрив трябва да бъде крайна мярка, а не рутинен подход в терапията. Колеги като Питър Андерсън посочват, че много терапевти приемат думите на клиентите за чиста монета, без да познават гледната точка на другата страна, което рискува да задълбочи конфликта вместо да го разреши.

Дългосрочната цена на пълното отчуждение

Опитът показва, че прекъсването на връзката често води до вторични последици, засягащи цялата фамилия – загуба на контакт с братя, сестри, баби, дядовци или внуци. Изследванията на Карл Пилемър показват, че макар първоначално хората да изпитват временно облекчение, в дългосрочен план при тях се наблюдават по-високи нива на депресия и трайна неудовлетвореност.

Пример за това е историята на Шошана Рубли, чиято терапевтка я посъветвала да прекъсне отношенията с майка си още на втората им среща. Отчуждението продължава цяло десетилетие, през което Рубли пропуска ключови житейски моменти и губи връзка с други роднини. С времето и раждането на собствено дете тя осъзнава грешката си и двете успяват да възстановят отношенията си. „В крайна сметка не можеш да държиш терапевта отговорен. Ти си му разказал своята версия и ти си решил да го послушаш“, казва тя днес, съжалявайки за изгубеното време.