Маргарита Илчева е и проверител на PISA

Българските ученици показват задълбочаващ се регрес в способностите си, като над 40 процента от тях използват дигитални устройства по време на часовете по природни науки, съобщават от bTV.Последните резултати от международното изследване PISA, което обхваща над 90 държави на всеки три години, илюстрират сериозни проблеми в родната образователна система. Според старшия гимназиален преподавател по български език и литература и оценител на PISA Маргарита Илчева, негативните тенденции у нас са устойчиви.

„През три години виждаме едно и също. И това продължава за България повече от 15 години. По тази причина вече е много ясно за всички нас, учителите, които преподаваме в гимназия, че проблемите първо не са толкова елементарни, за да бъдат обсъждани и в социалните мрежи от всеки, който просто е бил в училище, а са много дълбоки“, посочва Илчева.

Пропаст между програмите и реалността

Преподавателят подчертава, че основен проблем остава начинът, по който се преподава наука в гимназиите. Учебните програми и планове са променяни три пъти от началото на века, но въпреки това разминаването с международните стандарти е огромно. В тестовете на PISA, например, отсъстват художествени текстове, което създава пропаст между подготовката в българското училище и реалните изисквания към 15-годишните.

Комбинацията от пандемията от коронавирус и навлизането на новите технологии допълнително усложнява ситуацията.

„Проблемът е в това, че не може заради много фактори, един от които е COVID като начало на лоша скорост от една страна, и от друга страна – изкуственият интелект, който много навлезе, буквално агресивно, в живота на учениците, да създаде усещането за това, че може да се направи разлика между факт и мнение“, обяснява Илчева.

Влиянието на технологиите върху вниманието

Учениците все по-често възприемат училището като безполезно и скучно място. Наблюдава се тотален спад на способностите на децата във всички 91 държави, участвали в последното проучване, както отчита и създателят на PISA Андреас Шлайхер. В България обаче статистиката е особено тревожна – страната ни е на четвърто място в негативната класация за използване на дигитални устройства в часовете по природни науки.

„Вниманието и не просто когнитивният залез, а невъзможността да се задържи внимание върху каквато и да е - било за четене на какъвто и да е текст или дори за гледане на диаграма, на някаква графика, е много, много ниско. То е вече под една минута“, предупреждава преподавателят.

Ограничаване на социалните мрежи

За да се преодолее този проблем, Илчева смята за необходимо въвеждането на рестрикции относно използването на социални мрежи от подрастващите. Тя дава за пример Франция и други държави от Европейския съюз, които вече прилагат мерки за ограничаване на достъпа до социални платформи за ученици до определена възраст. Според нея коренното преструктуриране на учебните програми и промяната в учебната среда са наложителни, за да се спре практиката на механично наизустяване на материала.