Войната в Нагорни Карабах през погледа на една майка

0
Марина Надирен: "Когато изпращах моя син в Нагорни Карабах, мълчахме. Мълчахме и си знаехме, че ако, не дай си Боже, нещо се случи с него, и на нас – родителите, ще ни се наложи да отидем след него“
Марина Надирен: "Когато изпращах моя син в Нагорни Карабах, мълчахме. Мълчахме и си знаехме, че ако, не дай си Боже, нещо се случи с него, и на нас – родителите, ще ни се наложи да отидем след него“ Снимка: AFP, Карен Минасян

„Армения води война. Една свещена война народът да остане жив. Това, което се случва, е геноцид. В момента синът ми е в Нагорни Карабах. Нямаме как да говорим с него, да общуваме, защото върви и информационна война и дронове блокират връзките“

Това разказа пред БНР Марина Надирен от Армения, чийто син участва във военните действия между Армения и Азербайджан.

Конфликтът в Нагорни Карабах, който избухна с нова сила в последната седмица, поставя много въпроси.

Геворг воюва в Нагорни Карабах. Той е от поколението арменци, които преди 30 години, при подобни обстоятелства, се е криело в мазетата на Ереван и е слушало смешни истории.

„Той сам избра да замине“, казва още майка му:

„Целият арменски народ е хванал оръжието и е готов да отиде да се бие. Когато изпращах моя син в Нагорни Карабах, мълчахме. Мълчахме и си знаехме, че ако, не дай си Боже, нещо се случи с него, и на нас – родителите, ще ни се наложи да отидем след него“.

Марина обръща внимание на това, че в момента светът мълчи. Така, както е мълчал, когато нейната баба е бягала от турския геноцид над арменците през 1915 година. И когато на 90 години отново е трябвало да бяга и от Сумгаит, от Азербайджан при поредните случаи на жестокости. Затова сега майката на Геворг пита високопоставените европейски представители - как конфликтът да бъде овладян.

„Как може народът да се успокои, когато по него се стреля. И ние като всички имаме право над изконната си земя. А не можем да живеем на нея. Ние водим войната от името на нашия народ за нашата земя, за нашите домове. Слушаме как и американците, и руснаците, и европейците казват: „Хайде всички да живеем задружно!“.

„Защо Европейският съюз не призове Турция и Азербайджан да се оттеглят? Много ви моля, задайте моите въпроси на всички“, призова Марина Надирен.

„Владимир Путин няма голямо желание да се занимава с този конфликт. Има много причини, но най-правдоподобната е, че арменският премиер Никол Пашинян много често критикува Русия. Дори даде на съд хора, близки до Кремъл“. Това коментира пред БНР Густав Гресел от аналитичния център Европейски съвет за външна политика:

„Русия не вижда сериозни причини да подкрепи Армения. Другата причина е подкрепата на Турция за Азербайджан. Антизападната политика на Ердоган е много удобна за Владимир Путин. А и Путин не би жертвал тази специална връзка с Турция заради Армения“

Гресел заяви, че и Западът няма много лостове за решаване на кризата.

„Всички чакат изборите в САЩ и евентуален президент, различен от Търмп, за да има натиск върху двете враждуващи страни за мир в региона… Конфликтът не може да бъде решен, докато двете страни - Армения и Азербайджан, стоят на своите максималистки позиции“.

Според Гресел е възможно и Армения, и Азербайджан да разберат, че цената, която ще платят за победата си, е твърде висока. Но подобна ескалацията на напрежението показва, че арменците не могат дълго време да са доволни от статуквото, каквото е то 30 години.

„Нужна е страна, която да ги доведе до сключване на някакво споразумение. А кой ще ги помири, ще зависи от изхода на американските избори“.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

Най-висша форма на препоръка в България: "Кажи, че аз те пращам"!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари