Икономистът предупреждава за лавина от популизъм преди изборите

Служебният кабинет засега удържа фронта срещу натиска за харчене на всяка цена, но предстоящите избори крият огромен риск от неконтролируем популизъм в Народното събрание. Икономистът и бивш депутат Владислав Панев предупреждава, че обещанията за ценови тавани, социални помощи на калпак и евтин руски петрол могат да се окажат пагубни за държавните финанси.

Митът за евтиния руски петрол

Една от основните опорни точки на партии като "Възраждане" е спасението на икономиката чрез внос на евтин руски петрол и газ. Панев категорично разбива този мит, давайки за пример съседна Сърбия. Западните ни съседи внасят и преработват руска суровина в собствена руска рафинерия, но въпреки това плащат значително по-скъпо на колонките.

Данните от пазара на горивата към края на март 2026 година потвърждават думите му напълно. Докато в България средната цена на масовия бензин А95 е около 1,47 евро за литър, в Сърбия тя достига 1,61 евро. При дизела разликата е още по-осезаема – 1,63 евро у нас срещу 1,82 евро в западната ни съседка.

"Второ, погледнете Сърбия - внасят руски петрол, преработват руски петрол в руска рафинерия, а цените по бензиностанциите им са с поне 10% над българските. И в Унгария е същото", заявява Владислав Панев.

Провалът на ценовите тавани

Идеята за налагане на административни тавани върху цените и надценките е доказано неработеща мярка, която води единствено до дефицит и спекула. Икономистът припомня опита на Унгария от периода 2021-2022 година, когато правителството на Виктор Орбан се опита да задържи изкуствено цените на бензиностанциите под пазарния им минимум.

Резултатът беше катастрофален – стотици малки търговци фалираха, големите вериги спряха вноса, появи се остър недостиг на гориво и в крайна сметка ограниченията бяха отменени, което доведе до моментален ценови шок.

"Сега предстоят избори и Орбан отново настъпва мотиката със същата мярка", коментира Панев.

Газовият мораториум като предизборен трик

Темата за енергийната независимост логично преминава и през собствения добив на природен газ. Буквално ден по-рано, на 26 март 2026 година, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново повдигна темата за необходимостта от използване на родните залежи. Панев изразява надежда, че това не е поредният предизборен ход, припомняйки, че именно правителството на Борисов наложи безсрочния мораториум върху добива през 2012 година след натиск от екологични организации.

"Този мораториум уж е само за шистов газ, но всъщност засяга и конвенционалния, така че не можем да развиваме никакво производство на газ на територията на България. Има проекти за конвенционален газ, които са стопирани повече от десетилетие", подчертава икономистът, допълвайки, че технологиите за извличане на суровината са се развили изключително много оттогава.

Краят на нощната тарифа

Най-радикалното предложение на Владислав Панев е свързано с битовите сметки за ток. Въпреки че инфлацията се усеща при горивата, електроенергията е дори по-евтина от миналата година. Бумът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и огромното производство от фотоволтаици създава парадоксална ситуация – през деня борсовите цени на свободния пазар често падат до нула или стават отрицателни.

В продължение на десетилетия нощната тарифа за домакинствата беше с 40% по-евтина, за да се стимулира потреблението в часовете с нисък товар на системата. Днес обаче пикът на производството е по обед, а хората продължават да плащат скъпа дневна тарифа от близо 0,29 лева за киловатчас.

Според Панев е крайно време моделът да се обърне и държавата да насърчи гражданите да консумират през деня. Пенсионерите, домакините и хората с гъвкаво работно време могат да използват енергоемките уреди в светлите часове, а собствениците на електромобили да ги зареждат по обяд.

"Вместо да инсталираме няколкостотин мегавата нови батерии за съхранение на енергия, можем просто да преобърнем потреблението, така че то да поема повече електроенергия когато има свръхпроизводство и е най-евтино. Това би балансирало пазара на електроенергия", категоричен е експертът