Може ли домашната бира да замени стерилната лаборатория?

Вирусологът от Националния институт за рака (NCI) в САЩ Крис Бък предизвика остра полемика в научните среди, след като обяви, че е създал и тествал върху себе си "ваксина в бира". Експериментът, проведен в домашни условия и без одобрението на етичните комисии, цели да създаде имунитет срещу полиомавируси, свързани с рак на пикочния мехур и бъбречни трансплантации.

В средата на декември Бък публикува своите резултати в платформата за препринти Zenodo, твърдейки, че след консумация на специално приготвената напитка организмът му е изработил антитела. Данните обаче не са минали през независима партньорска проверка, а методът му повдига сериозни въпроси за безопасността и етиката в науката.

Кухненска лаборатория и "Gusteau Research"

Крис Бък използва генетично модифицирани дрожди (мая), в които е вкарал ДНК плазмид, кодиращ протеини на полиомавируса BK. За разлика от стандартните ваксини, които преминават през сложен процес на пречистване, Бък решава да приеме дрождите живи, чрез ферментирала бира в литовски стил.

"В крайна сметка просто ми хрумна, че може би не е нужно да пречистваме. Може би маята може просто да се изяде или изпие", заявява Бък, цитиран от Science News.

Ключов детайл, който често се пропуска, е начинът, по който ученият заобикаля правилата. След като официалният Етичен съвет (IRB) на Националните здравни институти (NIH) отхвърля предложението му за експеримент върху хора, Бък създава фиктивна компания на име "Gusteau Research Corporation". Именно чрез нея той провежда теста върху себе си и брат си Андрю, избягвайки федералните регулации, които важат за него като държавен служител.

Рискът "Направи си сам"

Въпреки ентусиазма на Бък, научната общност реагира сдържано и дори критично. Основният проблем не е само в липсата на мащабни клинични изпитвания, а в прецедента, който се създава.

"Това, което правим, ще повиши ли общественото доверие или ще го влоши?", пита риторично Майкъл Империале, вирусолог от Университета в Мичиган, цитиран от Science News. Според него подобни "гаражни" експерименти могат да налият вода в мелницата на антиваксърските движения, особено ако нещо се обърка.

Критиците посочват няколко основни проблема в подхода на Бък:

• Липса на дозировка: Няма точен контрол колко "ваксина" приема човек с една халба бира.

• Биологична несигурност: Приемането на живи генетично модифицирани организми крие рискове от непредвидени имунни реакции.

• Статистическа незначителност: Резултатите от двама души (единият от които е самият създател) нямат научна стойност за доказване на ефикасност.

Бъдеще или анархия?

Бък защитава тезата си с икономически аргументи. Според него "ядливите ваксини" могат драстично да намалят цената на имунизацията и да елиминират нуждата от скъпи хладилни вериги за съхранение. Той вярва, че ако технологията проработи, тя може да се приложи и за други вируси.

Въпреки това, регулаторните органи в САЩ (FDA) и Европа едва ли ще погледнат с добро око на "ваксина", която се произвежда в кухня. Към момента експериментът на Бък остава по-скоро провокативен научен пърформанс, отколкото реален медицински пробив.