Отдалеченост, конфликти и липса на инфраструктура правят онлайн достъпа почти недостижим лукс

Докато в България интернетът е достъпен, бърз и сравнително евтин, в някои части на света хората заплащат астрономически суми, за да останат свързани с глобалната мрежа. Съчетанието от географска изолация, военни конфликти и слабо развита инфраструктура превръща онлайн достъпа в непосилен лукс за голяма част от населението в тези региони.

Според последните данни на StarsInsider за 2025 година, най-скъпият интернет в света се предлага в Соломоновите острови, където жителите плащат средно 458 долара месечно. Отдалеченото местоположение в Тихия океан и липсата на адекватна телекомуникационна инфраструктура принуждават доставчиците да прилагат изключително високи цени.

На второ място се нарежда Бурунди – една от най-бедните държави в Африка, където месечната такса за интернет достига 305 долара. Тежката икономическа ситуация в страната прави тези суми непосилни за обикновените граждани, които получават минимални доходи.

Островите Търкс и Кайкос, Британските Вирджински острови и Бермудите също попадат в неприятната класация на най-скъпите дестинации за интернет достъп. Въпреки туристическия си облик, тези островни дестинации изправят местните жители пред сериозно финансово предизвикателство, когато става въпрос за онлайн комуникация.

Демократична република Конго и Йемен допълват списъка на държавите с непосилно скъп интернет. В ДР Конго цената достига до 170 долара месечно, а продължаващият конфликт в Йемен и разрушената инфраструктура водят до такси от около 160 долара, при положение че алтернативни решения като Starlink не функционират в региона.

Ситуацията контрастира драстично с България, където потребителите се радват на едни от най-ниските цени в Европа и значително по-високи скорости. Докато в страни като Соломоновите острови базовият интернет пакет може да погълне над половината от средната месечна заплата, в България той представлява едва няколко процента от доходите на домакинствата.

Експертите отбелязват, че високите цени в отдалечените региони се дължат не само на скъпото оборудване и поддръжка, но и на липсата на конкуренция. В повечето от тези държави пазарът е доминиран от един или два оператора, които могат да налагат високи такси без реална алтернатива за потребителите.