"Мъж и негов приятел стоят в кварталното кафене.

Пийват по биричка след дълъг работен ден, обсъждат разни теми.

В този момент в задръстването един изнервен шофьор започва да надува клаксона. Надува го яростно, макар че, както знаете, в закона за движение по пътищата има забрана да надувате клаксон в градски условия.

Единият от мъжете се провиква - "Стига си свиркал с тоя клаксон". Изнервеният шофьор подминава. Намира място, където да спре. Връща се в кафенето и убива младия мъж.

Това е история, която само преди две седмици мина по новините на телевизиите. Повече не се сетихме за нея. Особено в светлината на трагедията в Хитрино.

Но тая история е емблематична. Не бива да я забравяме. Трябва да изучаваме тази история в училище наравно с науките.

Трябва да ставаме сутрин и след като си измием зъбите, да препрочетем наново и наново това, което се случи преди две седмици в едно кафене.

А после да се подготвим за живота, изричайки пред огледалото фразите на успеха:

"Отваряш ли ми се ве, отворко?"

"Ти ли си най-големио гъзар, ве???"

"Ше те смачкам ве, гнидо!!!"

"Ше те напраим труден за рисуване ве!!!".

Тия фрази ни водят към успех в кариерата. Защото ние сме хора, които бият! Бием децата си, когато не са ни повишили в работата. Бием жените си, когато сме изнервени на шефа.

Когато получим признание, викаме - "Бих ги всичките"! Когато любимият ни отбор спечели мача, викаме - "Размазахме ги от бой!".

Знаете ли. Страшното е, че всъщност тази история мина и замина.

И идва следващата такава. А онзи, който уби другия от бой може и никога да не бъде намерен.

А пък ако го намерят, кой знае - може да се окаже, че е невинен като млада девица. А пък и другия си го е търсил - какво се заяжда с по - силни от него.

А пък и преклонената главица, нали знаете... И въобще - тарикат мъж не писка. В крайна сметка искам да задам един въпрос.

В КАКВО СЕ ПРЕВЪРНАХМЕ?

Този въпрос е твърде интересен и всеки един от вас има отговор за себе си.

Отговорете си сами! И утре, когато сте изнервени от безпаричието, от липсата на перспектива, от неуредените улици и от всичко останало, поемете въздух, усмихнете се и спрете да възприемате света като място, в което трябва задължително да печелите присъствието си с бой!

Иде коледа...

Като гледам, няма да е много весела, но то пък какво ли е весело вече.

Спрете с тия войни! Никоя майка не бива да плаче, камо ли по празниците. И се усмихнете малко, мама му стара!

Толкова ли е трудно???"

Това написа Венци Мицов в социалната мрежа