В Букурещ откриха един от най-големите православни храмове в света
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Катедралата "Спасение на нацията" отвори врати след 15 години строителство
С тържествена церемония в присъствието на хиляди граждани и държавния елит Румъния отвори вратите на един от най-големите православни храмове в света.
Величественият храм се извисява на височина от 125 метра и може да побере повече от 5000 души. Само мозайките и иконографията покриват площ от 17 800 квадратни метра, а иконостасът е най-големият в православния свят с размери 23 метра височина и 18 метра ширина.
Над век очакване
Идеята за величествен православен храм в Румъния се обсъжда повече от век. Първите предложения датират още от 1884 година, но двете световни войни и комунистическият режим многократно отлагат проекта. След падането на комунизма през 1989 година Румънската православна църква решава да осъществи вековната мечта.
Строителството на катедралата започна през 2010 година на хълма "Арсенал" в близост до сградата на Румънския парламент - втората по големина сграда в света след Пентагона. За 15 години строежът погълна 270 милиона евро, като около 200 милиона евро бяха осигурени от държавния бюджет, а останалата част - от дарения на граждани и фирми.
Рекорди и споров
Катедралата впечатлява с множество световни рекорди. Кръстът на главния купол е висок 7 метра и тежи 7 тона, а камбаната с изобразен лик на патриарх Даниил тежи 25 тона и може да се чува на разстояние до 20 километра. Най-голямата икона на Богородица в Румъния е висока над 16 метра.
За иконите са използвани мозайки от стъкло от Мурано със златно фолио, скъпоценни камъни и ръчна изработка. Изображенията на всички светци от православния календар са представени по стените на храма. Сградата е проектирана да издържи над 500 години и да устои на земетресение от 8,5 по Рихтер.
Критики и национална гордост
Строежът на катедралата предизвика ожесточени дебати в румънското общество. Докато за мнозина тя е символ на национална гордост и духовно възраждане, критиците я наричат "излишно разхищение" на публични средства. Противниците на проекта твърдят, че огромните суми можеха да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване и инфраструктура.
