Важно е не само какво казваме, но и как го казваме

“В отделението по изкуствознание с тревога започнахме разговор за неграмотността, която се вижда в публичната реч. От заседанието на Националния съвет на партията “Продължаваме промяната” видяхме, че има неподходящ изказ при коментирането”. Това заяви акад. Светланка Куюмджиева, председател на Отделението по изкуства и изкуствознание на Събранието на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките (САЧК), предаде БГНЕС.

“Важно е не само какво казваме, но и как го казваме. От заседанието на Националния съвет на партията “Продължаваме промяната” видяхме, че има неподходящ изказ при коментирането и както се казва език мой, враг мой”, каза още акад. Куюмджиева и уточни, че реториката, красотата, правилността на говора винаги е била във фокуса на общественото внимание от край време. “Чрез неправилното говорене се губи родовата ни памет. БАН, историческата ѝ мисия винаги е била да обръща внимание на образованието, на духовността. Днес ние виждаме т.н. чалга култура, която ни засипва навсякъде”, поясни още тя и коментира, че има учебници, в които влизат неприлични думи. “Ако наистина в учебниците влизат неприлични изрази дали би било добре да си задаваме въпроса защо младите нямат уважение към никого”, подчерта още акад. Светлана Куюмджиева. Тя призова Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, висшите училища, депутатите от всички партии, публичните личности и особено българските медии с техните големи възможности да обединят усилия за съхраняването на езиковата култура и за налагане на граматично и интонационно правилна словесност. “Ако всички започнем да работим заедно, ще постигнем успеха”, заяви още акад. Светланка Куюмджиева.

Член-кореспондентът на БАН Мирослав Дачев подчерта, че чрез този призив те изразяват не само своята тревога, но и приканват към разговор за политика за езика. “Тази наша тревога не идва само от посегателството върху публичното слово, но се губи чувствителност към тези посегателства. Езикът, културата, историята е основата на всяка една идентичност”, каза Мирослав Дачев. “Езикът се променя с образователни програми, с превръщането на езиковата компетентност за всички. Всички институции трябва да се ангажират с борбата за запазване на словото, дълбоката страна е, че тази езикова компетентност трябва да се изгражда бавно и тя да бъде утвърдена”, подчерта още член-кореспондентът Мирослав Дачев.