Младите медици настояват за трайно вдигане на основните възнаграждения

Обявеното възнаграждение от 1 900 евро за лекарите специализанти се оказва приложимо само за силно ограничена част от тях, докато предвидените в бюджета 350 евро месечна стипендия за всички не гарантират трайно по-високи доходи. Това стана ясно след проведена среща на младите медици с представители на институциите, съобщават от БГНЕС. Бъдещите лекари настояват за устойчив механизъм за ръст на основните заплати вместо временни финансови помощи за една година.

Подвеждащи числа и временни мерки

Представените в края на миналата седмица финансови параметри за възнагражденията в сектора са създали нереалистични очаквания сред съсловието. На срещата с институциите е станало ясно, че анонсираната сума от 1 900 евро ще достигне до съвсем малък кръг от специализантите в страната, а масовата мярка се свежда до месечна стипендия.

„Това, което научихме, е, че информацията в петък беше леко подвеждаща, когато се обяви, че специализантите ще получават 1 900 евро. Това се отнася за много малка част от специализантите. Предвидено е в бюджета да се дават по 350 евро стипендия на абсолютно всички. Ние няма как да се възпротивим срещу раздаването на стипендии, тъй като голяма част от специализантите живеят почти на прага на минимума. Това, което не получихме като гаранция, е наличието на план за по-устойчиви решения в перспектива, защото стипендиите, както знаете, са за една година“, заяви студентът по медицина Василена Киара Димитрова, цитирана от БГНЕС.

Младите кадри подчертават, че приемането на добавката от 350 евро е продиктувано от тежкото финансово положение на мнозина от тях, но тя по никакъв начин не решава системния проблем със заплащането на труда им след изтичането на дванадесетмесечния срок.

Финансова помощ без осигурителни права

Основното искане на младите лекари остава прякото увеличаване на основните трудови възнаграждения. Целта е базовите им доходи да осигуряват нормален стандарт на живот и да не зависят от допълнителното материално стимулиране в отделните болници.

Специализантът по обща медицина д-р Калина Божилова обърна специално внимание и на сериозните социални ограничения, които крие моделът със стипендиите. Тъй като тази форма на финансова подкрепа представлява необлагаем доход, сумата от 350 евро не се включва в осигурителния доход на лекарите. На практика това ощетява младите специалисти в моментите, когато им се наложи да ползват обезщетения за временна неработоспособност (болнични) или да излязат в отпуск по майчинство.

„Стипендията е временна мярка, позитивна е, но това не е здравна реформа. Това е раздаване на пари за една година. Ще помогне на някои специализанти да покриват сметките си по-добре, но не представлява дълготрайно решение. Няколко пъти попитахме какво би било устойчивото решение според институциите, но не получихме конкретен отговор. Искаме още в самото начало да имаме трайно решение за годините напред, защото всичко, което сега се решава, е за следващата година и нито ден по-късно“, посочи д-р Калина Божилова.

Липса на дългосрочен ангажимент от държавата

По време на разговорите представителите на държавните институции не са представили конкретна визия какво ще се случи с доходите на специализантите след изтичането на едногодишната мярка. Според д-р Божилова диалогът с отговорните ведомства трябва да продължи и да се задълбочи, докато не бъде изработен ясен и траен механизъм за повишаване на базовите заплати.

„Подкрепяме мерки, които са в полза на специализантите, но не и такива, които са временни и няма да ги има след година. Не искаме стипендията да бъде единственото, което ще получаваме. Искаме да работим заедно с институциите по механизъм, който да осигури устойчивост във времето. Всичко, което искаме относно финансите, е повишаване на основните заплати“, подчерта д-р Калина Божилова.