Мариана от село Борец финишира въпреки нараняване по време на бягането

На 75 години Мариана Домусчиева от пловдивското село Борец се включи в седемкилометров маратон и за час и половина покори всичките тепета на Пловдив. Въпреки нараняване по време на бягането, тя продължи и успя да финишира, доказвайки че упоритостта и волята са по-силни от болката и годините.

Тя е от онова поколение с ценности, което не се оплаква и не търси признание. Близките ѝ я наричат "Баба Турбо". "Така ми казват и внуците, и зетчетата", споделя с усмивка тя.

Решение за предизвикателство

Мариана реши да се запише в маратона "Тепе Джамборе" в Пловдив, за да даде пример и да се изпробва. "Реших, че трябва да се мобилизирам, да се изпробвам, а пък и да дам сили на възрастните като мен, които охкат и пъшкат, че може нещо да направят. Но най-вече е на младите – трябва да бъдат много упорити, за да постигнат нещо", разказа Мариана пред NOVA.

Подготовката ѝ беше скромна – тичане из двора и по улиците на селото, доколкото ѝ позволяваха грижите за болния ѝ съпруг и градината. Въпреки това, тя застана на старта редом с близо хиляда души, сред които хора с увреждания, деца от социални домове и изявени спортисти.

Травма не спря духа

Предизвикателството се оказа още по-голямо, когато още при изкачването на първото тепе тя се спъна по стръмен наклон и изкълчи крака си. Организаторите я съветваха да се откаже, но нейният дух беше непреклонен.

"Трябва да свърша! Макар че ме караха да се откажа, викам: 'Не, аз ще свърша'. С болния крак, куцук-куцук", спомня си тя.

С непоколебима воля, тя пресече финалната линия, като дори не завърши последна. Усилията ѝ бяха възнаградени с медал и аплодисментите на всички участници. "Всички ми ръкопляскаха и се възхищаваха, че на тази възраст бягам и аз с младите заедно."

Семейна подкрепа

Кураж през цялото време ѝ даваше нейният внук, който е един от организаторите на събитието. "С нейното участие доказа, че независимо, че си на 75 години, имаш ли борбения дух, това поколение, което вече изчезва, което не виждаме всеки ден – това е пример за подражание и би вдъхновило наистина много хора", каза той.

За Мариана това състезание беше маратон на духа, а не на краката. "Аз съм с много силен дух. Аз обичам да стискам зъби и да не се предавам. Само викам: 'Давай, Мариано, давай, Мариано, не си по-долу от другите'", споделя тя и завършва с обещание: "И ако има следващ маратон, пак ще участвам".