Уникалните снимки представили традиционната култура на региона на изложението в Пловдив – съхраняват се в Регионалния музей

Първият модерен български етнографски фотоалбум, представящ традиционната култура на Русенския регион, е бил създаден за изложението в Пловдив през 1892 година. Това разкри Десислава Тихолова, уредник в отдел „Етнография" на Регионален исторически музей – Русе, по време на представянето на априлския брой на тема „България и световните изложения" в Националния пресклуб на БТА в крайдунавския град.

Ценният фотоалбум е дело на етнографа Димитър Маринов, който по това време е бил директор на Мъжката гимназия в Русе. Заедно с фотографа Христо Дашков и с подкрепата на тогавашния областен управител Никола Обретенов, те са създали 46 уникални фотографии, направени „ин ситу" – на място и във времето на самите обреди.

„С помощта на фотографа Христо Дашков и с подкрепата на Никола Обретенов, който е областен управител на Русе по това време, се правят 46 фотоса „ин ситу", т.е. на място и във времето на обреда", обясни Тихолова.

Фотоалбумът включва богат материал от обредни практики, характерни за региона – лазаруване, маскарадни обреди, познати в Русенско като Кукувден, обичая бразая с маскарадно животно, подобно на кукерите, както и сватбени ритуали. Заснети са и няколко поменални и погребални обреда, но най-голяма част от снимките представят разнообразни обредни хлябове, които според Димитър Маринов са част от най-ценното българско пластично фолклорно наследство.

Фотоалбумът е бил изработен в три екземпляра – за княз Александър Батенберг, за комисията на изложението и за Никола Обретенов. Именно последният екземпляр, дарен на областния управител на Русе, се съхранява днес в колекцията на Регионалния исторически музей.

„Този албум получава много одобрително отношение и от тогавашната общественост, защото е нещо ново и модерно за времето си", отбеляза етнографът.

Според Десислава Тихолова, изложението в Пловдив е било първоначално замислено като промишлено и техническо. Тъй като обаче България по това време все още не е била промишлено развита държава, на изложението са били показани предимно традиционни носии и фолклорна култура от всички области на страната.

Любопитен момент от участието на Русенския регион на изложението е амбицията на областния управител да представи региона по най-добрия начин. Това се потвърждава от думите на самия Никола Обретенов, записани в неговите дневници: „Аз имах всичката амбиция моя окръг да бъде показан за първенец, нали съм русенец. Направих разпореждания до всички околийски началници и кметове в окръга ми, да сберат най-хубавото каквото имат – животни, земеделски култури, индустриални произведения, ръчна работа, бит, костюми национални и всичко, което би издигнало Русе на висота, каквато подобаваше, защото тогава, по онова време, Русе беше най-културния център".

За самия албум Обретенов добавя, че комисията на изложението е получила големи похвали за него. Той също така разкрива, че години по-късно, когато Постоянните комисии са били разформировани, той лично е помолил директора на Мъжката гимназия да прибере албума и многобройните фотографии с национални облекла от окръга за музея при гимназията в Русе, за да не бъдат изхвърлени като непотребни.

Според Десислава Тихолова, от спомените на Никола Обретенов научаваме, че тогавашните политици са имали ясна визия за културното развитие на страната и са отделяли специално внимание на опазването на традиционната култура, дори и в периода на активна модернизация на младата българска държава.