Изправеното ходене и големият мозък направиха хората десноръки

Десноръкостта при около 90% от хората е еволюционен резултат от преминаването към изправено ходене и последващото нарастване на мозъка. Учени от университетите в Оксфорд и Рединг анализираха данни за 2025 индивида от 41 вида примати и установиха, че тези физически промени са ключови за това разпространено предпочитание, се посочва в публикация в списание PLOS Biology.

„Нашият необичаен начин на придвижване беше основният първоначален двигател на изключителната ни сила на предпочитание към едната ръка, като големият мозък е по-тясно свързан с посоката на това предпочитание“, отбелязват изследователите.

Изследователският екип е използвал сложен байесов филогенетичен сравнителен мета-анализ, за да пресее многобройните теории, които през годините са се опитвали да обяснят защо човечеството е толкова категорично десноръко. Проучването категорично отхвърля аргументите, че диетата, местообитанието или специфичното използване на инструменти са основните двигатели на това явление, като ги определя за недостатъчни без отчитането на по-мащабните анатомични промени.

За целите на анализа учените са събрали данни за 2025 индивида от 41 вида примати, използвайки стандартизирания „тест с тръба“ (tube task), при който животните държат цилиндър с една ръка, докато с другата изваждат храна. Резултатите показват, че докато при шимпанзетата и горилите предпочитанията към една от двете ръце са разпределени почти наполовина, хората са статистическо изключение с отчетливо 90% доминиране на дясната страна.

Еволюционен преход: От катерене към специализирана употреба на ръцете

Според учените преминаването към изправено ходене (бипедализъм) е било фундаменталният фактор, който е освободил горните крайници от необходимостта да участват в придвижването. Ранни хоминини като Ardipithecus ramidus са демонстрирали само лека склонност към едната ръка, подобна на тази при съвременните големи маймуни. Едва при Australopithecus afarensis и по-късните видове от рода Homo специализацията се засилва значително.

Интересно изключение от общия модел представлява Homo floresiensis. Поради малкия си мозък и смесения начин на придвижване, включващ както ходене, така и катерене, този вид показва много по-слабо изразена десноръкост в сравнение с останалите представители на рода Homo. Това потвърждава хипотезата, че именно нарастването на мозъчната маса и нейното функционално разделение са „циментирали“ предпочитанията към дясната ръка. Изследователите припомнят, че лявото мозъчно полукълбо управлява дясната страна на тялото и отговаря за езика и планирането на сложни движения.

Защо съществува леворъкостта?

Въпреки еволюционния натиск към десноръкост, около 10% от световното население остава с предпочитание към лявата ръка. Изследователите подчертават, че макар биологичните фактори да са водещи, културните влияния също играят роля в затвърждаването на доминиращата страна. От друга страна, съществуват хипотези, че леворъкостта се е съхранила в еволюцията, тъй като предоставя предимства в специфични ситуации.

Както отбелязват учените, леворъките индивиди често имат неочаквано предимство в състезателни среди или директни сблъсъци, тъй като техните движения са по-малко предвидими за мнозинството от десноръки противници. Така, докато 90% от хората следват еволюционния път на „десния профил“, останалите 10% поддържат едно от най-старите и устойчиви разнообразия в човешката биология.