Китайско изследване разкри, че склонността към прокрастиниране има генетична основа

Склонността да отлагаме задачи, дори когато знаем, че това ще има негативни последствия, може да има биологични корени. Китайски учени от Академията на науките проведоха мащабно изследване, което показва, че хроничното прокрастиниране е частично генетично обусловено и свързано с конкретни особености в развитието на мозъка.

Изследването, публикувано в престижното списание "Molecular Psychiatry", проследи 71 двойки тийнейджърски близнаци в продължение на осем години. Учените първо направиха магнитно-резонансни изображения на мозъка им в юношеска възраст, а след това оцениха нивата им на прокрастиниране в зряла възраст.

Умерена наследственост

Резултатите показват, че склонността към хронично прокрастиниране има умерена наследственост от 47 процента. Това означава, че почти половината от различията между хората в тази тенденция могат да се обяснят с генетични фактори.

"Използвайки нормативен модел на мозъчната морфология, ние установихме, че отклоненията в невроразвитието на подрастващите, по-специално в ядрото accumbens, предсказват психопатологично прокрастиниране при възрастните", пишат Юанюан Ху, Янченг Тан и колегите им в статията си.

Ключова роля на мозъчна област

Учените идентифицираха конкретна мозъчна структура, наречена nucleus accumbens, която се развива по различен начин при юношите, склонни към прокрастиниране в по-късна възраст. Тази подкортикална област играе ключова роля в процесите, свързани с възнаграждението, поведението, насочено към търсене на удоволствия, и мотивацията.

При участниците, които съобщават за по-високи нива на прокрастиниране в зряла възраст, изследователите открива и разлики в системите за невротрансмитерно сигнализиране, включително в рецепторите, които освобождават допамин и серотонин.

От поведенчески проблем към невроразвивателно състояние

"Нашите открития очертават мултисистемна неврогенетична архитектура на психопатологичното прокрастиниране, предоставяйки подкрепящи доказателства, които преосмислят този изтощаващ фенотип от просто поведенчески проблем до състояние с невроразвивателни предшественици", заявяват изследователите.

Откритията биха могли да помогнат за създаването на нови инструменти за оценка на риска конкретни лица да се борят с отлагането през зрелия си живот. Същевременно те биха могли да вдъхновят психотерапевти и специалисти по психично здраве да разработят интервенции, насочени към подкрепа на юноши, които са по-склонни към прокрастиниране, според "Medical Xpress".

Цялото проучване е публикувано в "Molecular Psychiatry", част от издателската група "Nature".