Дронове и ДНК анализ следят движението на животните по реката

Евразийският бобър (Castor fiber), считан за изчезнал от българските земи преди повече от 150 години, официално възстанови популацията си по поречието на река Дунав и нейните притоци. Екип от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН) стартира мащабно проучване на нагласите към този нов "съсед", който има силата да променя драстично околната среда.

Миграцията от север

Възстановяването на вида е резултат от естествена миграция, а не от изкуствено разселване у нас. Процесът започва между 1998 и 2003 година, когато бобри са освободени в Румъния по поречието на река Олт. С течение на годините животните достигат Дунав и преминават на българска територия, като колонизират притоците и влажните зони.

Учените използват високотехнологични методи за проследяване, включително анализ на ДНК от околната среда и мониторинг с дронове, за да картографират разпространението на гризачите.

Инженер или вредител?

Бобърът е известен като "екосистемен инженер" заради способността си да строи бентове и да променя речните корита. Това поведение обаче създава потенциал за конфликт с човешката дейност. Именно затова анкетата на БАН е насочена приоритетно към горски специалисти, ловци, риболовци и фермери – групите, които първи ще усетят въздействието на бобрите върху горите и водните площи.

"За учените е важно да разберат нагласите и общественото мнение към това интересно животно в България," се казва в съобщението на института.

Спешна анкета

Изследователите призовават гражданите да попълнят кратката анкета, която отнема около 5 минути. Целта е да се установи доколко българското общество е готово да приеме завръщането на вида и какви са потенциалните зони на напрежение.

Линк към анкетата: Натиснете тук за участие

Автори на проучването са доц. д-р Йордан Кошев и гл. ас. д-р Мария Качамакова от ИБЕИ-БАН.