Китайски модел чертае пълна декарбонизация на глобалната енергетика

До 2050 година светът може напълно да задоволява нуждите си от електроенергия чрез възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), съобщават от престижното научно списание Nature Energy. В мащабно изследване екип от китайския университет Цинхуа, ръководен от учения Дзихън Джу, разработи детайлен почасов модел на глобалната енергийна система. Проучването доказва, че пълната декарбонизация е технически постижима, но изисква милиони хектари площ и премахване на политическите пречки пред технологиите.

Китайските изследователи са анализирали почасовото потребление на ток във всички региони на планетата, съпоставяйки го с потенциала на слънчевата и вятърната енергия. Заключението на екипа е категорично: "Глобалните енергийни системи с нулеви емисии, задоволяващи универсалните нужди от електроенергия за достоен стандарт на живот, са технически осъществими".

Пространственото предизвикателство и мащабът на България

Преходът към изцяло чиста енергия обаче поставя сериозни инфраструктурни и пространствени предизвикателства пред държавите. Според изчисленията на учените, бъдещата въглеродно неутрална система ще изисква изграждането на между 15 и 20 TW нови мощности от променливи възобновяеми източници.

Основният капацитет ще дойде от слънчеви панели и вятърни турбини, като над 80% от тях могат да бъдат разположени в радиус до 200 километра от големите консуматори на ток. Земната площ, необходима единствено за разполагането на соларните паркове по света, възлиза на над 9 милиона хектара. За да си представи масовият читател този мащаб, това пространство се равнява на над 80% от цялата територия на България.

Милиарди в капана на търговските войни

Най-любопитното заключение в доклада на екипа на Дзихън Джу е свързано с цената на прехода и политическите бариери. Оказва се, че най-големият икономически ефект няма да дойде от батериите за съхранение или водородните технологии, а от свободната търговия.

Анализът показва три ключови възможности за спестяване на средства:

• Свободен пазар: Премахването на международните търговски бариери пред зелените технологии би спестило близо 345 милиарда долара годишно, което е 12,2% от общите системни разходи.

• Управление на мрежата: Изместването на индустриалното и битовото потребление към най-активните слънчеви и вятърни часове ще спести около 182 милиарда долара на година.

• Свързаност: Разширяването на международните електропреносни мрежи с високо напрежение ще намали разходите с още 157 милиарда долара годишно.

Експертите виждат в тези числа директна, макар и индиректно изразена критика към съвременната геополитическа обстановка и поредицата от търговски войни, включително митата на американската администрация на президента Доналд Тръмп върху вносните китайски соларни компоненти.

Шанс за икономическо равенство в Африка

Освен сериозен климатичен ефект, учените от Цинхуа предвиждат и дълбок социален обрат благодарение на новия енергиен модел. Държавите с по-ниски доходи, намиращи се предимно на африканския континент, разполагат с най-богатия естествен потенциал за генериране на слънчева енергия.

Разгръщането на тези мощности може коренно да промени икономическата реалност там, осигурявайки евтин и постоянен достъп до електричество за милиони хора. Това ще намали историческите енергийни неравенства и ще даде тласък на индустрията в развиващите се региони.