Човешката дейност прогони Дунавската русалка от България
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 1
Емблематичното насекомо не е виждано у нас от 1968 година
Красивият танц на милиони „русалки“ над водите на Дунав е гледка, която русенци не са виждали от десетилетия. Вчерашният Международен ден в памет на изчезналите видове стана повод да си припомним една от най-болезнените загуби за българската природа – Дунавската русалка (Palingenia longicauda).
В специално обръщение Европейската комисия (ЕК) в България акцентира върху тревожните данни на ООН за милион видове, застрашени от изчезване. За хората край голямата река обаче, статистиката има конкретно и носталгично име – Дунавска русалка.
Не мит, а реалност
Противно на името си, Дунавската русалка не е митично същество, а най-голямото еднодневно насекомо в Европа. В миналото, в края на юни, реката буквално е „закипявала“ от рояци, изпълняващи своя брачен танц – феномен, известен като „цъфтежът на реката“.
Хроника на едно изчезване
Според Червената книга на България, видът се води „Изчезнал“, като последните достоверни данни за неговото наличие у нас са от далечната 1968 година.
Експертите са категорични за причините:
-
Замърсяване на водите: Ларвите на насекомото, които живеят три години в тинята, преди да се излюпят за своя кратък полет, са изключително чувствителни към химикали.
-
Бетониране на бреговете: Укрепването на речните брегове унищожава глинестите местообитания, необходими за развитието им.
Какво загубихме?
Днес уникалният природен спектакъл „цъфтеж на реката“ може да се види единствено по поречието на река Тиса в Унгария и Сърбия, където популацията е запазена. За България Дунавската русалка остава тъжен символ на цената, която плащаме за индустриализацията и липсата на грижа към реката.
Освен русалката, в списъка на безвъзвратно загубените видове за България са още тюленът монах, изчезнал от Черно море през 1997 г., и европейската норка (1985 г.).
Европейската комисия призовава за спешни мерки за опазване на това, което ни е останало. За Дунавската русалка у нас може да е твърде късно, но нейната история трябва да служи като предупреждение за съдбата на Дунав.
Докладвай този коментар за нередност
×И русенският принос: Да "благодарим" на ГЕРБ, че то тяхно време съвсем довършиха унищожаването на реката, като бетонираха целия кей. Както и за изсечените дървета и невъзможността да се разходиш денем край Дунава от май до октомври поради напечения до червено бетон.