Цветанка Андреева: Казвайки, че ще подкрепи Румен Радев, ИТН се превръща в пропрезидентска партия

2
Определено има уловка в посланието на Слави Трифонов
Определено има уловка в посланието на Слави Трифонов Снимка: Стоп кадър / Евроком

ИТН правят поредните дръзки ходове, които този път са за сметка на цялата държава

Това се казва в анализ за БГНЕС на политолога Цветанка Андреева.

Уловката на Слави Трифонов

Определено има уловка в посланието на Слави Трифонов. Той отново звучи двояко. Казвайки, че ще подкрепи президента Румен Радев, той се превръща в една пропрезидентска партия, но същевременно категорично казва, че не би подкрепил в парламента избирането на сегашното служебно правителство и назначаването му за редовно. Тук се вижда уловка, която през следващите дни ще доведе до нови политически сюжети с автор „Има такъв народ“.

Еманципацията на ИТН

От самото начало се сблъскаха различни виждания и стратегии как ще бъде изградена изпълнителната власт, зад която да застане едно достатъчно голямо парламентарно мнозинство. Тук се сблъскаха две политически стратегии и две визии.

Едната е на президента Румен Радев, която предвиждаше да се изгради една тройна коалиция, която да бъде подкрепена и с гласовете на БСП. Държавният глава явно желаеше и трите партии на протеста –„Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ – да участват в изпълнителната власт. Така президентът Радев чертаеше голямата промяна, идеалната държава, която ще прочисти институциите, която ще изчегърта ГЕРБ. Процесът на изчегъртване бе започнат от служебното правителство, което бе силно идеологически подчинено на тази кауза. Тази политика трябваше да намери своето естествено продължение с подобно парламентарно мнозинство.

Точно в тази схема „Има такъв народ“ в един момент се еманципира от това да бъде оръжие в ръцете на президента Радев срещу ГЕРБ. Партията на Слави Трифонов излезе със собствена стратегия и заявка, която изглежда донякъде предварително обречена. Когато си първа политическа сила, но си в парламент с 6 участника и в крайна сметка представляваш 10% от електората, е не просто претенциозно, но и самонадеяно да разчиташ да изградиш еднопартийно правителство или правителство на малцинството. В ситуация на фрагментиран парламент, в който мнозинствата ще са плаващи, стратегически и моментни, трябва изключително силна фигура на министър-председател, който да лидира този процес и изключително ясна идеология, която да изгради едно такова правителство. Ние видяхме, че това не се случи. Стратегията на ИТН, основаваща се на затвореност, капсулираност, страх да изкарат публичните си лица на показ, допълнително компрометира доверието между трите основни партньора. В този контекст „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ започнаха да дават заден ход още през първите дни на преговорите, когато разбраха, че няма да бъдат категорично включени.

Българското общество разумно не делегира целите си правомощия на суверен в една стратегия била тя в образа на партията на Слави Трифонов, или на президента Румен Радев, който определено лансира собствено виждане за цялостния политически модел. Неговата политическа роля надхвърля ролята на президент. Той има амбиция да участва в изпълнителната власт. Обществото не позволи да се случи нито една от тези две стратегии.

Провали се идеята да морализаторстваш в политиката и да чертаеш някакво собствени идеалистични радикални варианти да зачеркнеш една част от политическата система и обществото единствено за сметка изграждане на някакъв нов тип донякъде авторитарен модел.

Лидерският модел на Радев

Президентът Румен Радев иска да заведе държавата, институциите и обществото в една държава, която концентрира властта в ръцете на един лидер. Той чертае лидерски модел, където властта е подчинена на една много силна фигура, която чисто институционално властва в държавата, която от позиция на авторитета може да си позволи намеса в другите институции, включително в съдебната власт. Това само по себе си оспорва смисъла на съществуване на парламента. Президентът Радев, водейки се като основен образ на опозицията срещу така нареченото от него статукво – управлението на ГЕРБ, обезсмисли до голяма степен ролята на политическите партии.

Сякаш поредни предизборни кампании ние гледахме състезание на образа на Румен Радев и образа на Бойко Борисов. В един момент се намеси и образът на Слави Трифонов, като партия на протеста. Вече оспорват правото му да се нарече протестър. Но каквото и да оспорват ИТН обра протестния вот. Те са изцяло легитимни да се държат като политическите хулигани. ИТН в момента наистина са партия на протеста. Те изпаднаха в ситуация, в която се скараха с всички – и със старите, и с нови елити, и с президента. Сега са класически протестъри.

Трите предизвикателства пред ГЕРБ

Вероятно ще настъпи моментът, в който Бойко Борисов ще трябва да слезе от лидерския пост, ако иска ГЕРБ да се запази като политическа формация, а не просто да загасне като лидерски проект, макар и много силен и дълъг във времето. Самият Борисов е готов за подобен ход, но може би все още не е настъпил моментът, в който това да се случи.

Първо, той трябва да отгледа лидерите, които да го наследят.

Второ, той все още действа силно мобилизиращо на електората на ГЕРБ, макар че те за 10 години се изградиха като силна партия и имат сериозни кадри. Успяха да отгледат хора, които са компетентни, но същевременно се разви и една голяма клиентела. Това е нещо неизбежно за всяко едно управление, не само у нас, но и по света.

Голямото предизвикателство е трайно да се впишат в българския политически модел като партия. Имат база на какво да стъпят. Те са силна опозиция, с експертиза. Могат да направят правителство в сянка на всяко едно действащо правителство, което във всеки един момент да гледа критично на действащата власт. Т.е. да са полезни не само за себе си, но и за обществото.

Другото, което дава шанс на ГЕРБ е, че те остават ясно идентифицирана дясна формация. Сякаш дясното започна да се оголва след като „Демократична България“ влезе в колаборация с леви сили – БСП и Мая Манолова. ГЕРБ остават и държат на дясното. Те трябва да консолидират истинската десница, такава каквато има наследена в политическото разбиране на прехода, като се започне от антикомунизма и се стигне до антиелитаризъм.

ГЕРБ трябва да останат трайна партия, ясно да останат в дясно и да бъдат силна опозиция.

ДПС мълчи, но не пасува

ДПС винаги играят и имат стратегия, която обслужва преди всичко тях. Те водят преговори, най-вероятно много интензивни. Предполагам, че имат варианти да постъпят съобразно развитие на политическата ситуация. Нека не забравяме, че подкрепата на ДПС е изключително решаваща за президентските избори в България. Така че те дори да мълчат, ще бъдат т

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

Преди години, по време на рекламите, можеше да идеш до хладилника. Сега можеш да идеш и до Кауфланд...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари