Български сеизмолог обяснява паралелите между миналите и настоящите земетресения

Камчатско-Курилският регион преживява нова вълна от мощна сеизмична активност, която започна на 20 юли с земетресение с магнитуд 7,4. Десет дни по-късно последва исторически трус с магнитуд 8,8 - най-силният в Русия от 1952 година. Българският експерт-сеизмолог Румяна Главчева, дописен член на БАНИ и дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт, предоставя уникален исторически анализ на подобни катастрофални събития в региона.

"Около Камчатско-Курилската падина в северозападен Тихи океан близо две седмици се развива опустошаваща земните образувания сеизмична активност," обяснява Главчева причините за сегашната активизация.

Според експерта, Камчатско-Курилската падина е образувана в място, където Тихоокеанската плоча затъва под Охотската микроплоча, придвижвайки се към запад-северозапад със скорост 75-87 милиметра годишно. Този геоложки процес генерира огромни количества енергия, която периодично се освобождава под формата на мощни земетресения.

Земетресението от 1737 година - най-разрушителното в историята

Най-силното земетресение в историята на региона се случи в нощта на 17 октомври 1737 година. Епицентърът беше локализиран в акваторията на Тихия океан, на около 40 километра западно от сегашната активизация. Въз основа на последствията е изчислен динамичен магнитуд 9.0-9.3, който съответства на магнитуд по скалата на Рихтер 8.3-8.5.

"В северния Курилски остров Шумшу били съборени много селски домове," цитира Румяна Главчева архивни документи. Връхлетелите от юг-югоизток 6-метрови вълни се оттеглили бързо, но третата цунамна вълна достигнала 10 сажена - около 20 метра по-високо и отнесла много местни жилища.

Около нос Лопатка и Авача (днешен Петропавловск-Камчатски) катастрофата била още по-опустошителна: "много къщи бяха съборени; третата морска вълна дойде с грохот и височина около 30 метра, обливайки по-ниски хълмове и ниска земя."

Между реките Вилючик и Авача се образувал малък нов залив на мястото на поляна, където стояли две колиби. "По време на голямата вода колибите са били отнесени със земята и две местни жени и един мъж в колибите са се удавили," свидетелстват документите.

Трусът от 1841 година и първото цунами в Хавай

На 17 май 1841 година в същия район се случи ново разрушително земетресение с магнитуд 9.0. Дълбочината на източника била определена като 30 километра, а интензивността на сътресенията в Петропавловск-Камчатски достигнала осма степен.

Земетресението предизвикало масивно цунами, атакувало източното крайбрежие на полуостров Камчатка с максимална височина на вълните около 15 метра. За първи път в историята цунамни вълни от Камчатка достигнали Хавайските острови - феномен, който се повтори и при сегашната активизация.

Катастрофата от 1952 година - най-мощната в 20-ти век

На 5 ноември 1952 година започнало разкъсване на област от Курило-Камчатската зона на субдукция с дължина около 700 километра и ширина между 150 и 200 километра. Това било най-мощното земетресение край Камчатка през 20-ти век с динамичен магнитуд 9.0.

Земетресението породило цунами, чиито вълни атакували смъртоносно Северо-Курилск. Според властите на селището жертвите били 2336 души. Трагедията се случила, защото повечето граждани се върнали в града след първата вълна и били убити от втората, по-мощна вълна.

"Два години преди мощния трус е регистрирана усилена земетръсна продуктивност около южния край на бъдещото разкъсване," отбелязва Румяна Главчева, подчертавайки важността на форшоковата активизация като предупредителен сигнал.

Урокът от 1959 година - дълбочината има значение

В майска вечер на 1959 година в Камчатски регион се зародило земетресение с магнитуд 8.0-8.3. Въпреки значителната сила, повредите били минимизирани поради сравнително по-голямата дълбочина от 55 километра. Този случай показва критичната важност на дълбочината на огнището за щетите на повърхността.

Сегашната активизация в исторически контекст

Текущата сеизмична серия започна на 20 юли 2025 година с трус от магнитуд 7.4, последван от няколко придружаващи трусове с магнитуд над 6. На 30 юли земетресение с магнитуд 8.8 поведе обилна серия от вторични трусове.

"Отключва се и вулканична дейност на 380 километра северно в най-високия и най-активния вулкан в Евразия Ключевска сопка," отбелязва експертът паралелите със случилото се през 1737 година, когато няколко седмици преди земетресението станали силни изригвания на планината Авача и Ключевска сопка.

Румяна Главчева подчертава, че Ключевска сопка може да се активира от реализиращия се земетръсен "хор" поради субдукционния механизъм на сеизмогенериране - точно както при историческите случаи.

Научната стойност на историческите паралели

Анализът на историческите земетресения в Камчатско-Курилски регион показва повтарящи се модели в поведението на тектонските процеси. Всички големи трусове са свързани с активизиране на вулканичната дейност, генериране на разрушителни цунами и характерни форшокови последователности.

Експертният материал на Румяна Главчева предоставя ценна историческа перспектива за разбиране на сегашните процеси в един от най-активните сеизмични региони в света, където срещата на тектонски плочи продължава да формира геологичната история на планетата.