Легендата на българския волейбол разказа как треньорът Сашо Тодоров повярвал в него и променил съдбата му

Любомир Ганев е сред най-великите български волейболисти в историята. Днес той е президент на Българската федерация по волейбол и успешен бизнесмен, но началото на кариерата му в Русе едва не приключва, преди да е започнало. В специално интервю за "България Днес" легендарният спортист разказа за трудния си път към върха.

Историята на Ганев започва в спортното училище в Русе, където още в пети клас баща му го записал във волейбола, за да насочи безкрайната му енергия. "От малък си бях висок. Понеже бях много палаво дете, още в пети клас баща ми искаше да използвам цялата енергия, която имам, към някой спорт," спомня си той.

Съдбоносната среща с треньор Тодоров

Проблемът се появил по-късно. До десети клас младият Любо бил слаб физически и един треньор го обявил за безперспективен във волейбола. Трябвало да смени спорта и го насочвали към стрелба с лък. Тогава обаче се появил Сашо Тодоров.

"Тогава дойде един треньор и бях обявен за безперспективен във волейбола. Трябваше да сменям спорта и ме насочваха към стрелба с лък, но тогава се появи Сашо Тодоров. Той започна да работи с мен и лека-полека започнаха да се получават нещата около година преди да завърша училище," разказва Ганев.

След това го взели в отбора на Дунав (Русе), който тогава бил във втора група. Ганев привлякъл вниманието на ЦСКА и се присъединил към столичния гранд. Късметът му помогнал - един от основните диагонали се контузил и младият русенец започнал да играя на неговото място. "Изглежда, че всичко е било писано," казва философски днес Ганев.

Отказът от баскетбола

Интересен факт е, че младият Любо могъл да стане баскетболист заради високия си ръст. Той обаче отказал. "Мен ме искаха за баскетболист, но си казах, че там много се бяга и не е за мен. Заради това останах във волейбола," обяснява той със смях.

Ганев дори има един изигран официален баскетболен мач с отбора на Дунав. Тогава не им стигал състезател и го водили на първенство. "Бях много добър в стрелбата с баскетболната топка от линията за наказателния удар и от тройката, но волейболът ми беше повече на сърце," споделя той.

Силният сервис

Ганев станал известен със силния си сервис, който в Италия изчислили, че се движи със 130 км/ч. "Сервисът винаги ми е бил силна страна. Моят треньор в Русе ми каза, че всяка топка трябва да се напада," обяснява той как се е развила тази му характеристика.

Около 20 години рекордът му за сервис стоял неподобрен. Тогава правилото било, че топката изобщо не трябва да докосва мрежата.

Уроците от спорта

Най-ценното нещо, което научил от спорта, е дисциплината. "Когато бях в ЦСКА, се научих на дисциплина. Да уважавам по-възрастните от мен, да слушам какво ми се казва и да бъда изпълнителен. Там се изградих като личност и научих как да работя в колектив," казва Ганев.

Той изразява загриженост за младото поколение днес. "Тогава животът беше такъв, че бяхме възпитавани да сме по-уважителни към хората и да се учим от тях при възможност. Сега всеки може да си помисли, че като е свършил нещо, е най-великият," отбелязва президентът на федерацията.

За него тогава била чест да играеш за клуба си и за националния отбор. "Помня вълнението, когато обявяваха дали ще те викнат в националния отбор. Не сме спали, притеснявайки се дали ще ни вземат. Независимо колко добри сме били," споделя Ганев.

Президентската мисия

Точно тази любов към волейбола го мотивирала да стане президент на федерацията. "Имах го като идея, тъй като близо 20 години бях в ръководството. Когато клубовете се обединиха около кандидатурата ми, нямаше как да се отдръпна назад, защото знам, че много мога да помогна на волейбола," обяснява той.

Ганев подчертава, че има бизнес и не се нуждае да изкарва пари от спорта. "Много съм взел и съм дал, а сега мога само да помагам. Имам свободно време и гледам да не съм пристрастен, въпреки че играх в ЦСКА. Аз съм президент на всички клубове и това е голяма отговорност," казва той.

Среща с Долф Лундгрен

Любопитен факт от биографията на Ганев е участието му във филм с холивудската звезда Долф Лундгрен. Когато играел в Италия, си ресал косата нагоре и приличал на него. "Казах му, че като бях там, ме наричаха Иван Драго - злия руски боксьор, който участва в 'Роки' филмите. На него му стана забавно и на всичкото отгоре аз самият играх зъл руснак във филма ни. Ролята ми беше на мафиот," разказва Ганев.

Той споделя, че винаги е бил голям фен на киното и обича да събира пощенски марки. "Правя всичко, което ми харесва," завършва философски легендата на българския волейбол.