Това е тайната на жълти павета
- Редактор: Кристиян Великов
- Коментари: 1
Блокчетата са на 108 г.
Само легенда е, че
са дар за сватбата
на княз Фердинанд
35 милиона златни лева - такъв заем е изтеглила от немски банки София преди 108 г., за да покрие историческия център на столицата с жълти павета.
Керамичните блокчета днес безспорно са един от символите на града и са обявени за паметник на културата. Дълги години около поставянето, произхода и състава им се носят всякакви слухове и легенди. Според един от тях те са дар за сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза.
Тя обаче по това
време вече не е жива
Историята на оригиналната паважна настилка е съвсем друга, а може би основна роля за поставянето им има тогавашният кмет на града Мартин Тодоров - виден столичен адвокат от бележит български род от Бесарабия. Брат е на Александър Тодоров – Балан - първия ректор на Висшето училище. Има още трима братя - ген. Георги Тодоров, командващ победоносната Рилска дивизия, проф. Атанас Тодоров - основоположник на съдебната медицина у нас, който доказва, че Пейо Яворов няма участие в смъртта на Лора, и инж. Михаил Балански, който работи над топлофицирането на града.
СНИМКА: Пиер Петров
Тодоров е избран за кмет на София на 8 юли 1905 г., след като предшественикът му Петко Николов подава оставка. Месец след това той печели и изборите. По негово време се ускорява изграждането на Боянския водопровод, удължават се трамвайните линии,
откриват се Народният
театър, болницата
“Майчин дом”, проектират се Халите и Централната минерална баня.
През 1906 г. пред общинския съвет Тодоров произнася реч за нуждата от настилка на улиците. Той е противник на асфалта. Затова остават два варианта - каменна или керамична. Назначени са две комисии, които да проучат предимствата на керамичната настилка.
СНИМКА: Пиeр Пeтров
Оказва се, че паветата са много скъпи и затова първоначално общината се насочва към каменните блокове от сиенит, разказва един от бившите директори на Музея за история на София Елинка Бояджиева в статия, качена на сайта на общината.
В крайна сметка Тодоров сключва втория (след Димитър Петков) външен заем с немски банки за 50 г. С него е платен старият кредит, финансират се строежът на банята, Халите, 5 училища и покупката на жълтите павета. Изработени са специални условия за търга, който определя кой да павира центъра. Те съдържат детайли като заплащането на работниците, начина на настилане на блокчетата, пясъка и дори смолата.
СНИМКА: Пиeр Пeтров
Търга печели “Българското индустриално керамическо дружество Изида”, което е вносител, изпълнител и представител на производителя на паветата. Тъй като тогава у нас не се произвеждат павета, е ангажирано специализирано предприятие в Австро-Унгария.
Дълги години обаче не се е знаело точното място, на което са били произведени жълтите павета.Тайната е разкрита чак през 1960 г. Тогава става ясно, че паветата са
произведени от
варовика мергел в
мина край Будапеща
Изкопаният мергел се стрива на прах. Изпича се в специални пещи при температура от 1300 градуса.
Полагането на настилката, превърнала се в символ на българската столица, продължава 2 години - 1907 и 1908 г. Покрити са 59 302 кв. м. През цялото време общината следи изпълнението, а поставянето на жълтите павета се контролира лично и от тогавашния премиер Димитър Петков.
СНИМКА: Пиeр Пeтров
Днес жълтият килим в центъра се нуждае от основен ремонт. Проблем се оказват липсата на добри майстори, които качествено да пренаредят блокчетата, недостатъчната им наличност на склад и доскоро неясната рецепта за направата им. Общината дори проучи опита на фирми в Европа, които имат машини за нареждане на павета. В края на миналата година тя финансира проект, с който
учени от БАН
разкриха точната
рецепта
за направата на жълтите блокчета. Целта е кметството да започне да ги произвежда само или да възложи на фирма да ги изработи. По груби сметки само за изработката на паветата, с които да се подмени вече над 100-годишната настилка, ще са нужни 6 млн. лв.
СНИМКА: Пиeр Пeтров
Според главния архитект на София Петър Диков основен ремонт на жълтите павета ще бъде възложен с проекта за възстановяване на центъра. Конкурсът за зоната, в която влиза цветната настилка, обаче беше обжалван и предстои общината тепърва да обяви нов. Проблемът с недостига на блокчетата можело да се реши, ако жълтите павета се преместят от места, на които впоследствие са били поставени -например района около Министерството на транспорта, и се върнат на автентичното им място, където са били поставени преди повече от век.
Двойна дъга изгря над Русе
Двойна дъга изгря над Русе
Длъжни ли сме да търпим мизериите на магазините?
Пенчо Милков: Желая ви прекрасни моменти с любимите хора
Дупка зейна на Дунав мост