Първата неделя след Великден е посветена на апостола, известен като Тома Неверни

Днес, на първата неделя след Възкресение Христово, православните християни честват Томина неделя – празник, посветен на паметта на апостол Тома, един от дванадесетте Христови ученици.

Апостол Тома е останал в историята с прозвището Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не присъства сред тях. Когато по-късно останалите апостоли му казват: "Видяхме Господа", Тома отговаря с недоверие: "Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам".

Христос по-късно се обръща към него с думите: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали".

История на празника

Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си. Седмицата след Великден е известна още като Светла или Празна, поради забраната да се работи през този период. Томината неделя поставя края на великденския празничен цикъл.

Малко известен факт е, че апостол Тома не е запомнен само с евангелската история за своето неверие. Той е един от най-жертвоготовните Христови ученици. Когато Христос решава да отиде във Витания, за да съживи Лазар, въпреки заплахата от фарисеите, Тома казва на другите ученици: "Да отидем и ние да умрем с него".

Апостолската мисия на Тома

След слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлят жребий, за да определят къде ще отидат да проповядват Божието слово. На апостол Тома се пада да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.

В Индия апостол Тома удивява хората с много чудеса и много от местните жители приемат християнството. Сред тях са и две сестри царици. Разгневен от покръстването на жена си, местният цар подлага Тома на жестоки мъчения, от които апостолът по чудо оцелява. Въпреки това, царят накрая убива Тома.

Интересно е, че дори царят, който причинява смъртта на Тома, скоро след това приема християнството, убеден от изцелението на сина си Азан след неговото покръстване. Мощите на апостол Тома са пренесени в Месопотамия, а на гроба му стават чудеса според християнската традиция.