Европа пали въглищата, България внася ток, за да покрие пика

Екстремният студ разкри структурните пукнатини в българската и европейската енергетика, изстрелвайки цената на тока до нива, невиждани от газовата криза през 2022 година. Борсовата цена за утрешния ден (13 януари) достигна шоковите 251 евро (близо 491 лева) за мегаватчас, а в пиковите часове сделките се сключват на нива от близо 335 евро.

Докато официалните власти успокояват, че бизнесът и домакинствата са защитени от тавани и регулации, икономическата реалност е по-сурова: сметката се трупа във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който ще трябва да покрие огромната разлика между пазарната и регулираната цена.

Завръщането на "мръсния" ток

Ситуацията принуди не само България, но и цяла Европа да капитулира пред климатичните реалности и да се върне към въглищата. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която през по-голямата част от годината е нерентабилна заради високите въглеродни квоти, се превърна в спасителния пояс на системата. На 9 януари централата реализира първата си продажба на ток за годината, а към момента въглищните мощности осигуряват над 27% от енергийния микс на страната.

Подобна е картината в цяла Европа – Германия, Чехия и Полша масово палят въглищните си централи, за да компенсират липсата на възобновяема енергия в условията на "тъмна зима" (безветрие и мрачно време).

Слънчевата илюзия

Данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) разкриват опасен дисбаланс. Въпреки че през деня фотоволтаиците осигуряват близо 29% от енергията (към 14:00 часа), техният принос пада до нула точно когато системата е най-натоварена – в 20:00 часа вечерта.

За утрешния ден, който се очаква да бъде най-студеният, ЕСО прогнозира товар от 7100 мегавата в пиковите часове – стойност, доближаваща се до 20-годишния рекорд от 7500 мегавата през 2017 година. Тогава държавата спря износа, за да гарантира вътрешното потребление. Днес България е в парадоксалната ситуация да внася ток от Гърция (694 мегавата) и Северна Македония (220 мегавата), докато същевременно изнася скъпа енергия за Румъния.

Скритата цена на "защитата"

Въпреки уверенията, че високите цени няма да се усетят пряко от потребителите заради компенсаторните механизми, източването на ФСЕС създава дългосрочен риск. Фондът се пълни от същите тези производители и от бюджета. Когато разходите за компенсации надхвърлят приходите, дефицитът неизбежно се трансформира в инфлация или бъдещо повишаване на мрежовите такси, които плащат всички данъкоплатци.