Място в Лудогорието, където се преплитат тракийски митове, алевийски традиции и християнски вярвания

Сред зелените хълмове на археологическия резерват "Сборяново", край село Свещари, се крие едно от най-мистичните места в България – светилището Демир Баба Теке. Това е кръстопът на епохи и религии, където древни тракийски ритуали се преплитат с алевийски традиции и християнски вярвания.

Светилището се намира в сърцето на Лудогорието, само на 10 минути с автомобил от Исперих. Мястото е част от археологическия резерват "Сборяново", който обхваща територията между селата Свещари и Малък Поровец. Резерватът е включен в "100-те национални туристически обекта" на Българския туристически съюз.

Древни корени под модерното светилище

Археологическите разкопки, проведени между 1983 и 1991 година, разкриха изключителна историческа тайна. Под сегашното теке се крият основите на древно тракийско светилище, което е функционирало от VI век преди Христа до II век след Христа. Според археолозите светилището е било свързано с тракийския град Хелис – резиденция на владетели от племето на гетите.

Част от огромните скални блокове от древните жертвеници са вградени в дебелите стени на текето. Върху скала при входа на двора и днес личат улеите, по които са се стичали жертвена кръв и вино. В подножието археолозите са открили фрагменти от питос – голям глинен съд, в който се е събирала жертвената течност.

Текето на Железния баща

Сегашната сграда на светилището е изградена между 1612 и 1617 година. Седмоъгълната постройка с полусферичен купол достига 11 метра височина. В средата на помещението се намира гробът на алевийския светец Хасан Демир Баба Пехливан от XVI век, чието име в превод означава "Железният баща".

Демир Баба е бил почитан лечител и духовен водач сред алианите – етнорелигиозна група сред мюсюлманите с własни обичаи и вярвания. Според житието му светецът произхожда от стар прабългарски род, обитавал планината Булгар в Мала Азия.

Изворът на петте пръста

Една от най-впечатляващите легенди, свързани със светилището, разказва за появата на лековития извор. Според преданието през една особено сушава година Демир Баба забил пръстите си в камъка и оттам бликнала вода. Така районът бил спасен от тежкото безводие.

Изворът, наречен "Беш Пармак" или "Петте пръста", се намира в двора на текето. До днес хората вярват, че водата му притежава лечебни свойства. Според традицията този, който търси изцеление или иска да му се сбъдне най-съкровеното желание, трябва три пъти да пие от водата и три пъти да се измие с нея.

Ритуали и поверия

Мястото е богато на обредни практики, които смесват древни и съвременни традиции. Посетителите връзват парченца от дрехите си по дърветата край пътеката към светилището. Хората вярват, че така оставят тук своите болежки и проблеми.

В двора на текето се намира свещен камък, върху който вярващите лягат за зареждане с енергия. Ако човек успее да се изправи от камъка без помощта на ръце, това се смята за знак, че няма грехове.

Една от най-интересните традиции е свързана с така наречените "Очи на вещицата" – две каменни дупки. Човек трябва слепешком да се опита да ги прободе. Успехът се смята за доказателство за чистота от грехове.

Кръстопът на религиите

Демир Баба Теке е уникално място, където различни религии мирно съжителстват. Светилището се посещава от алевийци, християни и мюсюлмани. Каменната ограда около текето е украсена с релефи, изобразяващи както теке и джамия, така и кръстове, розети, слънчеви и лунни знаци и звездата на Давид.

Това преплитане на символи е израз на идеята за общите корени на алевийските, християнските и езическите традиции. До 1927 година на купола на текето се издигали едновременно кръст и полумесец – символ на религиозната толерантност и уважение.

Природна красота и духовна атмосфера

Светилището е закътано дълбоко в каньона на река Крапинец. Отвсякъде духовният оазис е заобиколен от живописни скални зъбери. Слънчевите лъчи пробиват трудно през гъстата растителност, която остава целогодишно свежа и зелена.

Спускането към лековития извор в подножието на каньона става по стръмни стълби. Мястото притежава онази особена атмосфера на спокойствие и духовност, която привлича както вярващи, така и любители на историята и природата.

Светилището Демир Баба Теке е обявено за национален паметник на културата през 1927 година. То остава жив пример за това как различни епохи и култури могат да съжителстват на едно място, създавайки уникална духовна мозайка, която продължава да привлича хиляди посетители всяка година.