Суверенът е на крачка от побъркване

2
Суверенът седи пред телевизора или се търкаля на плажа и не може да се ориентира кой политически субект е Промяната, кой е Статуквото
Суверенът седи пред телевизора или се търкаля на плажа и не може да се ориентира кой политически субект е Промяната, кой е Статуквото Снимка: Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Иво Балев от вестник "Сега" се разходи из плаващите мнозинства  и подвижните пясъци в рубриката си по БНР "Новини с добавена стойност":

Здравейте и добър ден, и пак здравейте, уважаеми радиослушатели, скъпи съучастници! Вие сте отново с нашия бюлетин “Новини с добавена стойност” - един тур в подвижните пясъци на българския бит и държавност през вековете до наши дни.

Пак зор, драги слушатели, пак родилни мъки за съставяне на правителство.

Новоизбраните пак не знаят колко време ще изкарат, ама се опитват нещо да натаманят, че да изпълнят волята на суверена.

Ама суверенът е на крачка от побъркване. Суверенът седи пред телевизора или се търкаля на плажа и не може да се ориентира кой политически субект е Промяната, кой е Статуквото. Ние се ориентираме горе-долу, ама недостатъчно. БСП и ДПС доскоро бяха твърдо от Статуквото, ама сега минаха с единия крак в Промяната. На предишните избори още ги брояха за токсични и статуквени. Но изглежда са минали някакъв детокс-катарзис и вече може да се говори с тях за разните там приоритети, пенсии, корупция и специализирано правосъдие.

Ако сглобят някакво правителство, то ще разчита на плаващи мнозинства, което представлява значителен политически риск. Плаващите мнозинства лесно могат да се превърнат в подвижни пясъци, каза Христо Иванов от Промяната, на когото неговите опоненти казват, че също не си знае политическия профил. В смисъл - бил ли е Иванов от Статуквото или винаги е бил от Промяната, дори когато е бил вътрешен човек (инсайдър) в Статуквото?

Така че нещата пак са сложни, а един от проблемите е, че суверенът стана капризен и безхаберен като малко дете - мрънка суверенът, а не знае какво иска, но политическите субекти все пак се опитват да разгадаят волята на гласоподавателя. Тоя наш суверен, от който политиците черпят електорален ресурс, представлява гражданско общество в ювенална възраст. А в днешно време е прието на децата да им треперим, да изпълняваме капризите им и да не ги насилваме за нищо, за да не ги повредим. Глас калпазански - глас Божи! Понеже в детството се трупат впечатления и влияния за цял живот, съвременните родители искат за децата си най-хубавите първи стъпки, за да влязат без травми в това сложно мероприятие живота.

Не говоря теоретични абстракции. Тия мои тези аз непрекъснато ги тествам на терен.

Ходих пак на една проверка по черноморския бряг - и видях доста плаващи мнозинства, както и подвижни пясъци. Хората се движат в морето на плаващи и плуващи мнозинства, групират се и се прегрупират, борят се с вълните или се кандилкат на някакъв голям банан в морето.

А на брега децата раздвижват статуквото на пясъка. Те копаят с инструментите си дупки, които са капани за разсеяни летовници. Може да си счупите крака, а детето ще се разреве, че сте му развалили дупката. И някоя майка орлица на Вас ще се скара за счупения крак, а не на детенцето, слънчицето, нейната радост и смисъл, нейното вдъхновение. И ако не побързате да се измъкнете на куц крак, може да пострадате още по-лошо, като някое куцо прасе при среща с ДАНС в гората. БГ мамата като нищо ще Ви цапардоса по главата или по болния крак с лопатата на нейното слънчице.

Сигурно сте чули тази история как хора от ДАНС, бивши и настоящи, унищожили едно диво прасе в гората край Симитли, защото им се видяло куцо и те се решили на своя глава да извършат санитарен отстрел, нищо че на някой може да му се стори бракониерска работа.

Връщаме се от гората на морето и какво виждаме?

Някои деца заравят родителите си в подвижните пясъци. Родителите търпят.

И освен това като се затичат между хавлиите, децата мятат подвижни пясъци върху гражданите-кебапчета.

На един гражданин видях как му мятат горещ пясък в ухото.

И той се развика: факел в ухото, факел в ухото!

Имаше една такава книга - “Факел в ухото”. Нейният автор Елиас Канети е роден на днешната дата през 1905 година в Русе. Поживял в Русчук, взел си първите седем години на хубаво място, после тръгнало семейството му някъде по горните течения на Дунава. Тоя писател после става Нобелов лауреат 81-а, ама като не е писал на български, пак не можахме да се уредим с един нобелист и ние.

Обаче Елиас Канети казва така: всичко, което ми се е случило в живота, вече го бях преживял в Русчук. Сиреч - и при него били много важни първите впечатления от живота, макар че тогава концепциите за детското възпитание били по-различни.

И в тоя смисъл част от политическата класа проявява голяма нетактичност към Иван Гешев, който все още не е навършил първите седем години на главпрокурорския пост.

Той все още трупа впечатления и расте като обвинител, но някои наши политици искат да му нанесат травма и да го отстранят без време от поста.

И защо толкова искат да го отстранят? Дет се вика - едно куцо прасе не е ликвидирал, даже напротив.

Е, може примерно да е метнал някой подвижен пясък в ухото на Президентството, ама трябва ли си заради такава дреболия да се прави болезнена реформа и Народен съд! Не трябва, защото Народният съд е като бракониерски лов на хора, много е неприятно. Избиват примерно интелигенцията и не можем да я възстановим сума ти време. То не че си нямаме интелигенция в днешно време, ама и тя е леко неориентирана сякаш, ходи натъй-натъй, все едно има факел в ухото. Даже някои обикновени хора казват: къде са интелектуалците, защо си нямаме духовно напътствие в тези сложни времена, кой ще издигне факела и пътеводната светлина!

На мен ми показаха един интелектуален факел и беше много болезнено, като реформа в съдебната система!

Имам една приятелка интелектуалка, тя ми каза, че сега най-важното било да се чегърта. Ще изчегъртаме, вика, Статуквото и ще извършим Промяната, а на мен ще ми дадат интелектуална пенсия!

То така, ама аз пък знам една друга поговорка, рекох - изчегъртал се Илия, огледал се, ослушал се и се намърдал в новото Статукво! Интелектуалката ми вика: няма такава поговорка!

Аз ѝ викам: няма такъв кабинет!

Интелектуалката каза, че съм простак и статиквеник, и ми издърпа ухото, ужким интелектуално, ама почувствах факела! Пламна ми лявата ушна мида и видях куци прасета посред бял ден на плажа! Все едно съм в някакъв Залив на прасетата и всеки момент ще започне Кубинската революция. Такова напрежение! Направо изгубих почва като в някакви подвижни пясъци.

Сериозно ви казвам, в някои отношения интелектуалките са по-люти от манекенките, мен питайте за тия работи, че съм патил!

Но не искам и аз да допринасям за разделението в обществото. Не искам да се делим на интелектуалци и манекени.

Нямам нищо против интелектуалците и дори имам такива приятели, и дори нямам против да си афишират и парадират интелектуализма.

Само да не ми ръчкат факели в ухото, не съм Елиас Канети!

Я по-полека, интелектуалке!

Недей ми ръчка факел във ухото.

Не мятай пясък със редосеялка - така скандализираш обществото.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Ставам все по привлекателна за мъжете! Вече имам 200 буркана лютеница и 400 литра ракия!

Харесай Дунавмост във Фейсбук