Дипломатът критикува хибридната стратегия

Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев критикува остро влиянието на Москва по върховете на държавната власт в свой политически анализ. Според дипломата хибридната стратегия на Кремъл не цели изваждането на страната от Европейския съюз и НАТО, а ерозирането на съюза отвътре чрез мрежи от местни агенти на влияние.

Проектът „Радев“

В коментара си Василев обръща специално внимание на синхрона между институциите в държавата и ролята на държавния глава.

"Трябва да признаем, че проектът „Радев“ на руските служби, ако приемем тази хипотеза, се оказа забележително успешен — до степен, в която днес и изпълнителната власт, и президентската институция се оказват в един и същ политически лагер", отбелязва експертът.

Той прави исторически паралел с периода на социализма, когато в България не е имало съветски военни бази, тъй като контролът се е осъществявал изцяло отвътре чрез брутален репресивен апарат и унищожен политически елит. Според него днес логиката е сходна, като класическата агентура е заменена от влиятелни фигури на най-високи позиции.

Саботаж отвътре

Дипломатът подчертава, че Москва е променила подхода си, осъзнавайки, че директното изваждане на България от евроатлантическите структури е трудно постижима задача. Българската номенклатура също не желае такова излизане, тъй като Русия не може да предложи адекватна икономическа алтернатива.

"Не излизане от Запада, а отслабване на западното влияние отвътре. Формално оставаме в ЕС и НАТО. Знамената са си там, договорите са си там, членството е си там. Но когато дойде време за реален избор, започват малките отстъпления: снишаване, мълчание, „неутралитет“, отказ от солидарност", коментира Василев.

Съюзник само по документи

Според анализатора, запазването на статуквото обслужва конкретни политически и икономически среди, които се опитват да неутрализират западното влияние там, където то застрашава техните интереси – най-вече при корупцията и върховенството на закона.

"Опасността е да остане вътре — съюзник по документи и все по-малко съюзник по действия. Това вече не е окупация. Това е влияние, което не се нуждае от войници, защото има достатъчно хора, които вършат работата вместо тях", заключава бившият посланик.