Монтана и Враца водят черната статистика за инфраструктурата

Северна България и Северозападът продължават да разполагат с най-лошата пътна мрежа в страната, като в някои области повече от половината настилки са сериозно компрометирани. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), базирано на официални данни от Агенция „Пътна инфраструктура“, съобщават от БНР.

Монтана и Враца оглавяват негативната класация

Според данните най-тежко е положението в област Монтана, където 65 процента от пътищата са в лошо състояние. Враца я следва плътно с 51 процента. Във Видин ситуацията статистически изглежда малко по-добре с 40 процента, макар реалното усещане на шофьорите в региона да е коренно различно. Авторът на изследването Адриан Николов от Института за пазарна икономика посочва, че статистиката разкрива сериозни дисбаланси между отделните региони.

„Вече петнайсетина година правим един много подробен преглед на социално-икономическото развитието на областите и съответно меренето на качеството на инфраструктурата е част от това много по-голямо усилие. Тъй като се опитваме да не ползваме никакви свои оценки, съответно за качеството на пътищата ползваме като източник Агенция „Пътна инфраструктура“. Това, което те мерят за съжаление, е само качеството на настилките. Тези данни са много показателни, защото много ясно демонстрират първо много отделни различия между отделните части на страната, а второ и между различните видове пътища“, обяснява Николов пред Радио Видин.

Общата тенденция в национален мащаб също е отрицателна. Делът на пътищата в добро състояние, който преди 2023 година се е движел около 40-41 процента, през 2025 година спада до едва 37 процента. В същото време за поддръжка се отделят стотици милиони евро, което поставя под въпрос ефективността на инвестициите.

Забавените магистрали блокират развитието

Основна причина за инфраструктурното изоставане на Северна България остава липсата на завършени магистрали и сериозното забавяне при изграждането на вертикалните транспортни коридори.

„От една страна много време се бави изграждането на автомагистрала „Хемус“. От друга страна не по-малко забавяния имаме при изграждането на вертикалните коридори – връзката между Видин и София, между Русе и Варна, коридора от Русе през Велико Търново за Южна България. Всички тези пътища, за които си говорим, че са планирани, че се изграждат, остават по-голямата част само на хартия или там, където се изграждат, виждаме доста лошо качество и много бързо нужда от ремонти“, коментира анализаторът от ИПИ.

Пътят на позора и гнева на шофьорите

През изминалото лято беше извършен частичен ремонт на първокласния път Е79 в областите Враца, Монтана и Видин, но местните жители са категорични, че това е крайно недостатъчно. Състоянието на трасето беше определено като критично от министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, който го нарече „пътят на позора“.

„Наследството са лоши пътища и вече изпълнени обществени поръчки. Инфраструктурата на Северозапада е в такова тежко състояние, защото от 24 години най-малко пари са дадени, най-малко ремонти са направени на Северозапада. Аз нарекох пътя за Видин „пътят на позора“, но този регион е управляван по позорен начин. Това почти граничи с геноцид, който вече ще бъде променен“, заяви министър Шишков.

Всекидневно пътуващите в региона също изразяват силно недоволство от инфраструктурата, която троши автомобилите им и създава предпоставки за тежки инциденти.

„Какви пътища?! Я гледай какво е станало. Ние, че чупим колите, никой не го интересува. Мисля, че повече от 50 процента от катастрофите се дължат на лоши пътища. Нямаме добри пътища, изобщо какво правят с тези пари – лошо се пътува“, споделят възмутени шофьори пред националното радио.

Лошата инфраструктура надхвърля рамките на транспортен проблем и води до тежки икономически последствия. Затрудненото придвижване означава намалена свързаност, по-труден достъп до услуги, ограничения за бизнеса, отлив на инвестиции и в крайна сметка – задълбочаваща се демографска криза.