Икономисти анализират инфлацията и механизма за минималната заплата

Инфлацията в България през юли е 0,8% на месечна база и 4,5% на годишна, като най-сериозно са поскъпнали услугите, свързани с развлечения, спорт и култура, както и ресторантите и хотелите. Това съобщават от NOVA, цитирайки анализа на икономистите Румен Гълъбинов и Георги Вулджев.

Сезонни фактори и цени на храните

Георги Вулджев посочи, че ръстът при развлеченията, спорта и културата е над 11% на месечна база, но според него това до голяма степен е сезонен феномен. По думите му през последните години именно ресторантите, хотелите и секторът на развлеченията традиционно отчитат най-висока инфлация през летните месеци.

Румен Гълъбинов също определи поскъпването като временно. Според него юли и август са месеци с повече туристи, спортни събития и концерти, което повишава търсенето и логично вдига цените на билетите и услугите.

Икономистите отчетоха като положителна тенденция понижаването на цените на хранителните продукти. Вулджев посочи, че инфлацията при храните се забавя осезаемо след отчетения пик през пролетта, за което вероятно са повлияли публичните действия на държавата и натискът върху търговците срещу необоснованото покачване.

Вътрешни фактори и кредитиране

Вулджев предупреди, че инфлацията има и сериозни вътрешни фактори, сред които са високото кредитиране, увеличението на паричната маса и дефицитът по текущата сметка.

„Износът се забавя на рекордни нива, а вносът расте. Това вече става сериозен структурен проблем“, коментира икономистът.

Според него охлаждането на кредитния пазар е ключово, особено при жилищното кредитиране, което през последните години бележи силен и постоянен ръст у нас.

Бюджетен дефицит и доходи

Румен Гълъбинов очерта три основни направления, по които държавата трябва да работи за трайно ограничаване на инфлацията – фискална консолидация, привличане на инвестиции и ограничаване на сивата икономика.

„Чрез повече инвестиции България може постепенно да премине от икономика, основана основно на потреблението и вноса, към икономика с по-висока производителност и износ“, смята експертът. Той подчерта, че свиването на сивия сектор би увеличило приходите в бюджета и би ограничило възможностите за корупция.

Двамата експерти коментираха и новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Вулджев го определи като по-добър от досегашния, защото предвижда гъвкав диапазон, в който работодатели и синдикати да договарят размера. Според него новият модел е по-предвидим и премахва порочната връзка между ръста на минималната и средната работна заплата.

От своя страна Гълъбинов предупреди, че минималната заплата не бива да се разглежда като основен двигател на ценовия скок.

„Инфлацията не се бори с намаление на личните доходи“, посочи той, допълвайки, че ограничаването на държавните разходи, намаляването на бюджетния дефицит и увеличаването на инвестициите са далеч по-ефективни инструменти за овладяване на ценовия натиск.