Стефан Цанев: Старата генерация да слезе от политическата сцена, младите да поемат властта

0
Писателят казва още, че "Трябва да се научим да бъдем съперници, а не врагове - има голяма разлика"
Писателят казва още, че "Трябва да се научим да бъдем съперници, а не врагове - има голяма разлика" Снимка: БГНЕС

Вирусът превзе мозъците ни, вече не мислим за нищо друго. Пораженията от тази психоза ще бъдат по-тежки от пораженията на самия вирус

Интервю с обичания български писател, роден в село Червена вода, публикува "24 часа"

- С вас разговаряхме в началото на епидемията и тогава казахте, че коронавирусът щади бъдещето (децата), наказва настоящето (младите) и убива миналото (старците). Сега бихте ли коригирали или допълнили тази своя мисъл, г-н Цанев?

- В моето предишно интервю през март след думите си за тази “оптимистична” философия, закодирана във вируса убиец, изразих опасението си, че “голямото изпитание на хуманизма ще бъде дали държавите ще последват философията на вируса” - тоест дали и те ще пожертват старците.

Ако си спомняте, когато започна борбата в света за създаване на ваксини, се говореше, че тези ваксини ще бъдат насочени най-първо за спасяване живота на най-застрашената възрастова група - “нашите скъпи бащи и майки, баби и дядовци, на които дължим всичко”. Но постепенно въпросните “наши скъпи бащи и майки, баби и дядовци” бяха изтиквани все по-назад в програмните списъци за ваксиниране и накрая май ще се окажат последни, дори след норките. Нека бъда разбран правилно: разбира се, че първи трябва да бъдат ваксинирани лекарите, хората от тъй наречената първа линия в борбата срещу коронавируса, но паралелно с тях не би било лошо да започне ваксинирането и на най-застрашената възрастова група, а не “ако дойдат времена с повече дози”.

Става дума дори за символичен жест - наред с 5000 лекари да бъдат ваксинирани стотина от най-възрастните граждани като малък знак, че не са забравени (неслучайно много други държави започнаха ваксинирането със столетниците и старческите домове).

Ето, вече обявиха, че са направени списъците и за следващите 50 000, които ще бъдат ваксинирани през януари - има ли сред тях поне 5000 души от тази най-рискова възрастова група пак като малък знак, че не са забравени? Те нямат достъп до радиа, телевизии и вестници, за да напомнят за себе си, и нищо чудно цялата пъргава многохилядна държавна и политическа номенклатура да се вреди преди тях - министри, депутати, партийни лидери, техните зетьове, баджанаци, авери и прочее все важни граждани... и докато дойдат заветните времена с повече дози, много от нашите скъпи бащи и майки, баби и дядовци ще бъдат ваксинирани посмъртно. Казвам всичко това, защото се боя, че в суматохата държавата наистина може да последва философията на вируса.

Затова моля вашия вестник, ако това, разбира се, не противоречи на вашите разбирания - разгласете тази моя тревога, за да не остане и моят глас заглушен от празничните фойерверки.

- Вие ще се ваксинирате ли срещу COVID-19? Как ще изберете с коя ваксина?

- Ще се ваксинирам, ако си дочакам реда. Това, че ваксините са безплатни - само безплатни! - означава, че трябва да чакаш търпеливо благоволението да ти бъде дадена ваксината, не можеш сам да решиш кога да се ваксинираш, не можеш да си я купиш, ако искаш да се ваксинираш по-рано. Това те лишава и от възможността да си избереш ваксина - каквато ти дадат.

- Следяхте ли писанията за коварната болест, или спазихте една от препоръките на Илф и Петров - “И никогда не читайте о болезни”?

- Четеш, не четеш - няма къде да се денеш! Огледайте се, ослушайте се! От сутрин до вечер, от вечер до сутрин радиа, телевизии, вестници, сайтове, форуми, фейсбук, туитър и прочее социални мрежи - едно и също, едно и също, едно и също: COVID-19! Кой разбира, кой не разбира - говорят, говорят, коментират безспир. Че и ние с вас сега... Вирусът превзе мозъците ни, ние не мислим вече за нищо друго - само за този вирус! Пораженията от тази психоза ще бъдат по-тежки от пораженията на самия вирус. Че умираме - е страшно. Но че оглупяваме - е срамно.

- Здравната ни система справя ли се в битката срещу болестта?

- Горката ни здравна система, дано издържи! Справят се лекарите, Бог да ги благослови. Здравната ни система е първобитна. Ние наистина сме рекордьори по мудност. По някаква случайност ми е известно, че наши специалисти ходиха във Финландия и Естония преди десетина години да проучват тамошната здравна система, където електронните рецепти и прочее модернизации отдавна бяха въведени. Чак сега се чува, че и у нас ще въвеждат електронни рецепти - след десет години умуване!

- Знам, че цяло лято бяхте в любимата ви къща в Балчик. По-различно ли беше това летуване?

- Лятото в Балчик беше спокойно. Чак към края на лятото се чу, че има няколко заразени от коронавируса.

- Как от Балчик гледахте и коментирахте протестите срещу премиера Борисов и главния прокурор Гешев?

- Протестите започнаха добре, на площада излязоха млади хора, повечето учещи в чужбина, техните искания бяха високи, интелигентни и справедливи. За съжаление, те не можаха да излъчат свои лидери и протестът постепенно се обсеби от хора с други намерения и с друг манталитет. Не може срещу простотията да се бориш с простащина, не може да се бориш за свобода на словото, а да подлагаш на публичен линч всеки, който изкаже противно мнение.

И вместо да привличат повече протестиращи, протестите започнаха да отблъскват протестиращите. Протестът се самоуби и от липса на перспектива. Като видях снимката на ръководителите на протестите, събрани в не знам кой си хотел, щях да се разплача: сборище на пропадналите стари политически хиени!

Това ли е перспективата? Тези хора ли ще вземат пак властта, те ли ще променят системата? С юмруци и с бесилки, с ковчези и черни знамена, с омраза, злост и простащина свобода и щастие не се постигат. Младите трябваше да се разграничат от тези хора, трябваше да ги отстранят от себе си. И сигурно щяха да постигнат целта си.

- Ако бяхте в София, щяхте ли да се включите в протестите?

- Не. И не мога да не кажа една от причините, която старателно се премълчава. Протестите превърнаха площадите в огромни огнища на зараза. Сегиз-тогиз някой доктор плахо се обаждаше, че това струпване на хора в разгара на пандемията е пълно безумие. Но никой от ръководителите на протеста, начело с президента, и дума не продумаха, нито дадоха знак и личен пример за спазване на елементарни предпазни мерки, напротив, подиграваха се, горяха демонстративно маските.

Върнете малко лентата назад и вижте огромните, наистина многохилядни протести в Беларус - всички там са с маски, маските не им попречиха да изразят своя протест. Ковчегът, в който “отровното трио” уж погребваше правителството, всъщност се пълнеше с бъдещи мъртъвци. Само да не ми казват като поповете, че на площада като в черквите не можело да се заразиш, понеже каузата им е свята. Някой ще понесе ли сега този ковчег върху съвестта си, когато мъртъвците вече са хиляди?

- Как гледате на факта, че политиците “взеха на въоръжение” и COVID 19 в борбата си за властта?

- Да се замеряш с трупове - противно е! Политиците в България грешат много - вместо да се състезават с идеи, те се оплюват един друг. Трябва да се научим да бъдем съперници, а не врагове - има голяма разлика. Но ние сме зомбирани с омраза, превърнахме се в народ, който мрази себе си, това е ужасно! Трябва да намерим сили да се обичаме въпреки всичко, иначе сме загубени.

Старата генерация трябва да слезе от политическата сцена. Младите, родени на свобода, незаразени с робство и омраза, нека поемат кормилото на държавата - това е единственото спасение.

- Целият ви живот е свързан с театъра. Имате ли информация как живее в това тежко време театралното братство?

- Животът ми продължава да е свързан с театъра, с театралното братство. Това ме крепи. Наскоро, към края на януари, ще имам премиера в Народния театър. Надявах се да се ваксинирам и да мога да ходя на репетиции - уви.

Тежко живее днес театралното братство. Всекидневен риск да се заразят по време на репетиции, по време на представление.И въпреки това репетират, въпреки това играят - на полупразни салони. Велики хора са артистите! Обществото ни би трябвало да се учи от тях на издръжливост и на човечност, на съпричастност и съдействие, на братство в истинския смисъл на думата, на единодействие и загърбване на личните дрязги в името на общото дело.

Само си представете: какво ще стане, ако артистите започнат да воюват един против друг на сцената, да се оплюват и да си пречат един на друг поради различните си политически пристрастия? Не е ли време политиците да се поучат от артистите на толерантност в името на общото Отечество?

- Може ли да се твори в условия на карантина, когато творецът се чувства като затворник? Карантината по-страшна ли е от цензурата?

- Няма проблем. Когато работи, писателят е доброволен затворник. Карантината като цензурата може да действа и вдъхновяващо.

- Вие написахте ли нова пиеса, или нови стихотворения?

- Да, работих доста. Готов съм с три нови книги.

- Вие сте един от най-цензурираните и забранявани български поети и драматурзи. Имате ли си списък на забранените ви творби?

- Не, не ми е идвало наум да правя списък, но си спомням за едно мое наивно писмо, писано до Политбюро през юни 1969 г. (публикувал съм го в моя “Публичен дневник”, 2014), в което се оплаквам за забранените ми пиеси, поеми и сценарии в предходните няколко години: пиесата “Истинският Ивайло”, сценария “Зелени звезди”, пиесата “Зелени звезди” по мотиви на сценария, сценария “Истинският Индже”, поемата “А вам какое дело?”, поемата “Стриптийз в Скопие”, стихосбирката “Парапети”, поемата “Христос на велосипед”, комедията “Весела България”, сценария “Хора без костюми”, трагедията “Процесът против богомилите”. Това до средата на 1969 г., нататък не помня. Тъжно е. Но в тези забрани имаше и нещо романтично - щом са те забранявали, значи си се съпротивлявал.

- От забраната на коя ваша творба ви заболя най-много?

- Първата забрана, първото убийство - на пиесата ми “Истинският Ивайло”, най-смешната ми пиеса. Беше поставена в Бургаския театър през 1962 г., дойде комисия от ЦК и от Министерство на културата, свалиха я с гръм и трясък седмица преди премиерата. Бях на 25. Чувствах се убит. После свикнах. Но убиха смеха ми.

- Ще има ли продължение на четирите тома на “Българските хроники”?

- Не. Но ще ви разкажа един любопитен случай. Имах среща с читатели в един град, говорех колко стотици хиляди страници е трябвало да прочета, какъв тежък труд съм положил цели 5 години, пишейки “Хрониките”. Тогава един мъж стана и се провикна: “Какъв тежък труд е вашето писателство, бе, седите си на стола и пишете, я ела в мината да копаеш с мен въглища, да видиш какво се казва тежък труд!”

Добре, отвърнах аз, ще дойда в мината, няма да мога да копая като теб, разбира се, но ще копая, преди това обаче те моля, ето ги тези 4 тома, това са общо 1900 печатни страници, на ръка правят десетина хиляди страници, ето - вземи ги, седни и ги препиши, спестявам ти съчиняването, проучването и прочее, само ги препиши тези 4 тома, тези 1900 печатни страници и като свършиш, ми се обади, аз ще дойда да копая с теб в мината. И му тикам томовете в ръцете, той се дърпа като попарен и вика: “Да седна да преписвам всичко това? Аз да не съм луд, бе!” Голям смях падна.

- Питам ви като един от най-добрите ни драматурзи - в драмата, която цялото човечество изживява днес, ще има ли то своя катарзис и какъв ще бъде той?

- Романтично е да се надяваме, че след катарзиса от пандемията ще се събудим по-разумни и по-добри. Страх ме е от обратното - че ще озвереем и ще обезумеем още повече. Дано греша. Едно обаче е сигурно. Както по време на всяка война и сега науката ще направи огромен скок към неизвестното, изкуственият интелект ще завладява все повече територии, все повече ще измества несъвършения смъртен човек от пътя си към съвършенство и безсмъртие, и вероятно ще поведе борба за независимост. След което следва борба за господство над човека.

Шегувам се. Това е идея за нова пиеса.

Дано Новата 2021 година да е по-весела и по-свободна!

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Май е такъв един месец, в който да идеш на плаж е още рано, а да започнеш диета е вече късно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук