Алпинистът днес трябваше да навърши 53 години

Днес най-успешният български алпинист-височинник Боян Петров трябваше да навърши 53 години. Осем години след изчезването му под хималайския връх Шиша Пангма, споменът за него остава жив не само заради спортните му постижения, а заради безпрецедентната воля, с която преодоляваше медицинските и природните закони.

Зоологът, който пренаписа историята на българския алпинист, остана завинаги на 45 години в ледената прегръдка на Тибет, оставяйки зад гърба си 10 изкачени осемхилядника без допълнителен кислород.

Хроника на една предизвестена битка

През май 2018 година Боян Петров предприе експедиция към Шиша Пангма (8027 м) – най-ниския, но коварен осемхилядник, който липсваше в колекцията му. Целта му беше ясна: да стъпи на всички 14 върха над 8000 метра, ставайки първият българин с подобно постижение.

"Когато стъпиш горе, над теб е само небето", споделяше приживе алпинистът, цитиран от NOVA.

На 3 май 2018 година следите му се губят по склоновете на върха. Последвалата спасителна операция се превърна в безпрецедентен дипломатически и логистичен напън, обединил усилията на България, Китай и Непал. Въпреки 11-дневното издирване, включващо хеликоптери и наземни екипи, планината не върна тялото му.

Наука и оцеляване на ръба

Боян Петров не беше просто спортист, а учен от Националния природонаучен музей. Всяка негова експедиция имаше двойна цел – върхът и събирането на нови за науката биологични видове от височинните зони. Този научен подход го отличаваше от комерсиалния алпинизъм.

Още по-впечатляващ е фактът, че той постигаше всичко това с диагноза диабет и като възстановяващ се онкоболен. Петров доведе до крайност разбирането за човешката физиология, доказвайки, че границите са условни.

Инцидентът в Кресна и гражданската позиция

Пътят на Боян Петров беше белязан от опасност не само в Хималаите. През 2016 година той и екологът Андрей Ковачев бяха блъснати тежко от автомобил в Кресненското дефиле. Двамата извършваха теренни проучвания като част от битката за запазване на биоразнообразието в района, застрашено от строежа на магистрала "Струма".

Въпреки тежките черепно-мозъчни травми и фрактури, Петров успя да се възстанови и да се върне към височините само месеци по-късно – подвиг, който лекарите определяха като чудо.

Днес, 8 години след изчезването му, дъщеря му Тея и близките му продължават да пазят спомена за човека, който казваше: "Пиерони-непирони, аз искам върхове".