Телефоните са превърнали връзката с нас от полезна в експлоатираща

Смартфоните в джобовете ни са се превърнали от полезни помощници в дигитални паразити, които изцеждат нашето време, внимание и лични данни в името на печалбата на технологичните компании. Това твърдят австралийски учени в нова статия, публикувана в престижното издание Australasian Journal of Philosophy.

"Вместо да разглеждаме телефоните като продължение на човешкия ум, трябва да ги възприемаме като външни паразити, които често действат против нашите интереси", обясняват Рейчъл Браун от Австралийския национален университет и Роб Брукс от Университета на Нов Южен Уелс.

Изследователите са анализирали задълбочено данни за въздействието на смартфоните върху психичното ни здраве, икономическите модели на технологичните компании и поведенческите промени при потребителите. Резултатите показват тревожни тенденции – увеличение на депресията с 10-15% сред активните потребители и повишаване на риска от тревожност с 15-20%.

Средностатистическият човек днес прекарва между 2,5 и 3 часа ежедневно в скролване по телефона си, което води до недостиг на сън с 20-30 минути под нормата и постепенно отслабване на реалните социални връзки.

От симбиоза към паразитизъм

Учените посочват, че връзката ни със смартфоните е претърпяла еволюция – от взаимноизгодна симбиоза (като полезните бактерии в човешкия организъм) към паразитизъм, при който едната страна извлича ползи за сметка на другата.

Въпреки че 85% от възрастните в развитите страни вече разчитат на телефоните си за банкиране, навигация и достъп до държавни услуги, тази зависимост ни прави уязвими.

Социалните медии и алгоритмите са проектирани да ни държат в безкрайно скролване, да събират нашите данни и да манипулират поведението ни – всичко това в интерес на рекламодателите, а не на потребителите.

Решения на колективно ниво

Авторите на изследването предлагат интересен подход – да се справим със смартфон паразитизма подобно на начина, по който в природата се контролират паразитите – чрез „засилване на надзора".

Индивидуалните усилия като ограничаване на времето пред екрана или изключване на известията не са достатъчни, тъй като потребителите са в неравностойна позиция спрямо технологичните гиганти, чиито алгоритми анализират милиарди данни в секунда.

Необходими са колективни действия – нови закони за ограничаване на събирането на лични данни (в момента 90% от приложенията събират такава информация) и регулации срещу пристрастяващи функции като автоматичното превъртане.

За пример учените посочват забраната за използване на социални медии от непълнолетни под 16 години, въведена в Австралия през май 2025 г., която вече е намалила времето, прекарвано от тийнейджърите в социалните мрежи, с 40%.