Всяко блюдо носи специална символика за здраве и изобилие през новата година

Бъдни вечер на 24 декември е една от най-важните вечери в българския народен календар, събираща семейството около най-богатата на символи трапеза. Това е последната вечеря от строгия Коледен пост, която подготвя вярващите за Рождество Христово.

Традицията повелява ястията на масата да бъдат нечетен брой – най-често 7, 9 или 11. Числото 7 се свързва с дните от седмицата, 9 символизира времето на бременността на Дева Мария, а в някои региони се слагат 12 ястия заради месеците в годината, съобщава БНР.

Символиката на обредния хляб

Централно място заема содената питка с пара, известна още като „боговица“ или „бъдняк“. Тя се приготвя без яйца и мляко и често се украсява с тестени фигури, изобразяващи житни класове, рало или кошара – символи на труда и плодородието.

"Късметът и благодатта през новата година ще съпътстват този, в чието парче се падне парата", гласи народното вярване. Първото разчупено парче винаги се оставя пред иконата за Богородица, а второто е за къщата.

Традиционните гозби и техният смисъл

Всяка храна на празничната маса носи свое послание. Сармите и пълнените чушки, със своята завита форма, символизират зачеването и новия живот. Постният фасул напомня за силата на малкото зрънце да изхрани мнозина, а тиквеникът и ошавът (компот от сушени плодове) имат за цел да „подсладят“ съдбата на стопаните.

На масата задължително трябва да присъстват чесън за предпазване от болести, мед за сладост в отношенията и орехи. Според обичая, след вечеря всеки избира орех и го чупи – ако ядката е здрава и бяла, годината ще бъде успешна.

Ритуалът с трапезата

Етнографите припомнят едно от най-красивите вярвания: на Бъдни вечер небето се отваря и душите на предците ни идват, за да споделят вечерята. Поради тази причина трапезата не се раздига през цялата нощ – това е знак на уважение към корените и вечния цикъл на живота.